Стъклена Любов

Глава 30

Един месец по късно

Деймън

"Какво има татко? Защо ни извика?"

"Сутринта момчетата са закарали нов турчин в склада."

"Не мога да разбера за какво още държим този който не говори друг език освен турски?" Вече се беше изнервил малкият ми брат и с право. Един месец онзи глупак седеше в склада и не можехме да разберем нищо от него. Няколко пъти исках да му гръмна мозъка, но, баща ми ме спираше.

"Той знае нещо."

"Но ние няма да го разберем, татко"

"Ще измисля нещо. Сега да отиваме натам." Нареди ни и всички излязохме от офис стаята му.

Щом пристигнахме пред склада слязохме от колата и влязохме събирайки всички погледи върху нас. Запътих се към новият като не пропуснах да погледна онзи глупак който не разбираме.

"Приятелчето ти не може да ни разкаже нищо, но разбрах че ти можеш."

"Не сте много гостоприемни."

"Извинявай. Искаш ли кафе? Или може би чай?" Попитах го а този се засмя.

"Ако ми донесеш домашна турска баклава ще те заобичам" продължи да се смее. Още един луд.

Вече издразнен се отдръпнах от него и направих знак на един от хората ни който ни донесе четири стола. Седнахме на тях и кръстосах ръцете си докато онова животно продължаваше да се смее като луд.

"Посмей се още малко понеже скоро няма да можеш." Проговори Макс.

"Знаеш ли всъщност Вие наистина сте тъпи." Проговори този който най накрая успя да спре да се хили "докато си губите времето тук жените ви са в опасност" Какво каза този току що? Момичетата са в опасност? Какво са направили тези идиоти?

Рязко станах от стола си и го хванах за яката на тениската му.

"Какво говориш идиот такъв?" И отново онзи дразнещ смях се чу из целият склад. Виждам какво прави. Иска да ме ядоса. И му се получава мамка му. "Ще те убия!" Пуснах тениската му бутайки го назад. Обърнах се като братята си и татко и им направих знаех да тръгват.

Излязохме от склада и веднага започнах да набирам Валъри. Забелязах че останалите също звънят на някой сигурно на жените си.