За сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
Днес е първият снимачен ден от новият сериал. Да си призная съм малко притеснена заради ролята която имам. Предишната вечер седях до късно за да преговоря репликите ск пред огледалото в банята докато Деймън спеше на дивана в стаята. Все пак успях да поспя около два часа понеже алармата ми звънна в шест сутринта. Спрях я бързо за да не събудя Деймън и влязох в банята. Взех си душ за да мога поне малко да се събудя а след това облякох дрехите които предварително си бях взела.
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
Върнах се в стаята и вързах косата си на опашка. Разбрах че беше седем часа когато алармата на Деймън звънна. Обърнах се към него и видях как я изгасва.
"Добро утро"
"Защо си станала толкова рано?"
"Забрави ли че днес започват снимките?"
"А да. Вярно."
"Нали Дилън ще ме закара?"
"Кой?"
"Охраната!"
"Ааа чукът. Ти нали имаше книжка"
"Да, но след като имам охрана защо да не се възползвам и от превоз"
"Правилно" изправи се от дивана и оправи завивките след което ги остави на леглото. "Оправям се и ще те закарам на закуска"
"Бих искала, но нямам време. Трябва да тръгвам"
"Добре" обърнах му гръб и облякох якето си "Валъри" спря ме преди да изляза "пази се" усмихнах му се и кимнах.
Няколко минути по късно Дилън спря колата на мястото на което ми бяха казали да отида. Режисьорът ме посрещна и ме запозна с останалият каст.
***
Беше девет часа вечерта а ние още не бяхме приключили. Още от първият ден направихме дванадесет часа пък и повече. Деймън няколко пъти ми звъня за да ме пита къде съм или дали съм добре. Може да не го показва но и той се притеснява поради тези снимки от преди няколко дни.
"Да добре съм" отговорих му след поредното обаждане
"Няма ли да се прибираш вече?"
"Все още не сме приключили."
"Ако Чукът не беше с теб щях да си помисля ме си избягала" значи говориш и с него?
"Валъри" извика ме режисьора.
"Деймън ще ти затварям." Затворих му и отидох до снимачният екип
"Как се чувстваш?"
"Ами малко съм изморена, но иначе добре"
"Добре нека да снимаме още една сцена и да приключим за днес" обсъдихме сцената на която трябваше да бъдем навън. Сцената трябва да бъде десет минутна, но ще ни отнеме най малко час тъй като вече сме изморени и аз лично не мога да се съсредоточа. Ще бъде дълъг час.
