За сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
Деня мина както винаги. Изпълнен с много работа, нерви и смях. Беше 18:00 часа когато свърших за това отидох веднага да звънна на Киара за да се разберем да вечерята.
"Здравей Киара. Звъня ти за да питам за вечерята тъй Като не ми звънна"
"Тъкмо си мислех да ти пиша. Не исках да те притеснявам. В 20:00 ще бъде ли удобно?"
"Да, страхотно. Пиши ми адреса на мястото."
"Веднага. И да знаеш няма да бъдем само тримата"
"Добре"
Затворихме и събрах нещата си на бързо. Имам два часа за да се прибера и приготвя. Също да говоря с Никълъс. Нямах време да чакам Карлос да дойде за това спрях едно такси и се прибрах.
"Госпожице, защо не ми звъннахте?"
"Ще излизам а ако бях чакала да дойдеш щеше да стане много късно. В осем часа имам среща"
"Добре, госпожице" влязох в къщата и веднага се качих по стълбите към горният етаж когато чух името си да излиза от устата на татко.
"Да, татко?"
"За къде си се забързала толкова?"
"Ами... имам работна вечеря и трябва да се приготвя"
"Работна вечеря ли?"
"Да. Дядо знае питала съм го"
"Добре тогава. Отивай да се приготвяш" кимнах и влязох в стаята си. Оставих малката си чантичка на диванчето и влязох в банята.
След като се облякох седнах пред тоалетката и звъннах на Ник.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
