За сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
Излязох от стаята тряскайки вратата и се запътих към кухнята където на бар плота бяха седнали те говорейки си за нещо.
"Охо някой се сети да стане" каза Деймън щом ме видя.
"Не сме се разбирали ме трябва да ставам рано. Ще се поправя. Искате ли закуска?"
"Ами всъщност да."
"Страхотно ето там е хладилника, в този шкаф са чиниите и купите а ето там приборите. Котлона и фурната разбира се са ето там" показах всяко едно място и се обърнах към тях с усмивка.
"Какъв й е проблема?" Проговори онази. Ще ти кажа какъв ми е проблема. Ти! Гаджето ти! И цялата тази скапана история!
Обърнах се и отидох до вратата където обух кецовете си.
"Къде отиваш?"
"Не ми дръж сметка" извиках леко преди да изляза. Слязох в паркинга където вече ме чакаше Карлос.
"Добри утро"
"Добро да бъде. Закарай ме до фитнеса"
"Как мина почивката?"
"Невероятно"
"Ще те питам нещо но не ме разбирай грешно" погледнах го в очакване "съпруга ти не ти ли е назначил шофьор?"
"Нали ти си ми шофьор"
"Да, но все пак аз работя за семейство Смит а ти вече си Уолтън"
"Ами добре тогава вече сме приятели за това ще ме караш напред назад"
"Нещо май си ядосана. Да не сте се скарали"
"Глупости."
"А защо се прибрахте толкова рано?"
"На разпит ли съм?"
"Не нали сме приятели. Приятелите си споделят"
"Нещо е станало с фирмата и трябваше да се приберем"
"Ясно. Поне хубаво ли си прекарахте там?"
"Да, беше много хубаво като изключим ужасната жега."
***
Бях малко повече от час във фитнеса докато Карлос ме чакаше в кафенето да приключа. Бях се разбрала с момичетата да се видим за това си бях взела дрехи с които се преоблякох веднага щом си взех душ.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
