Излязох от къщата в която бяха последните снимки от деня, качих се в колата и звъннах на Киара която цял ден ми е писала а аз не можех да й отговоря и едно " всичко е наред"
"Ало?"
"Киара, извинявай че чак сега ти звъня. Имахме много работа днес"
"Добре, но всичко наред ли е?"
"Да. Баща ми и дядо ми не знаят нищо"
"Ами майка ти?"
"Ами тя изглежда разочарована, но с право"
"Ние сме виновни извинявай. Трябваше да звъннем на някой за да знаят че си добре, но нямахме номер"
"Спокойно, не се притеснявай. Всичко е точно. Даже си мислех дали искаш да се видим утре. Нали в неделя не работите"
"Не, утре няма да работим. Какви планове имаш?"
"Аз сутринта имам снимки, но ще свърша рано. Искаш ли да се видим? Даже кажи и на Дилара"
"Страхотно, ще й звънна. Дай ми няколко минути и ще ти звънна" затворихме си и погледнах Карлос с който засякохме погледите си в огледалото.
"Нашите са вечеряли нали?"
"Да, но персонала все още не сме си легнали. В кухнята ще ти приготвят нещо. Да звънна ли?"
"Не съм гладна няма нужда."
"Искам да внимаваш утре"
"Спокойно, няма да ходим по барове. Може би ще обядваме заедно и ще обиколим някой магазин. Все пак ще говоря с дядо. Ако ни позволи мама и татко няма да кажат и дума."
***
Почуках на вратата и се му глад питайки ме кой е.
"Аз съм Дядо!"
"Влез!" Леко отворих вратата и влязох в стаята. Дядо беше седнал на коженият си фотьойл и ми се усмихна. Застанах пред него и го погледнах. Цялата стая е както преди. Стените са в същият цвят, интериора, картините по стените.
"Нищо не си сменил" огледах стаята с усмивка.
"Сърце не ми дава да сменя дори и една картина."
"Дядо, аз дойдох за да те попитам нещо"
"Всичко наред ли е, дъще?"
ESTÁS LEYENDO
Стъклена Любов
RomanceЗа сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
