За сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
Събудих се от ужасното чукане на вратата ми. Отворих очите си и първото нещо което направих беше да видя часа. 9:30?? Успах се! Станах от леглото и отидох да видя кой продължаваше да чука на вратата. Беше една от прислужниците.
"Госпожице,извинете че ви събуждам. Господин Владимир нареди закуската днес да бъде в 10 часа." В десет ли? Защо толкова късно?
"Добре, благодаря че ми каза." След като жената се обърна аз затворих вратата и започнах да се оправям.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Хубавото беше че днес съм от 11 часа на работа. Как винаги се успивам когато имам тази възможност? Щом бях напълно готова слязох на долният етаж където забелязах семейството си на дивана.
"Добро утро" поздравих ги.
"Добро утро, миличка"
"Ще закусваме ли?"
"Все още не. Чакаме гостите" за миг се замислих какви са тези гости, но тогава се сетих. Братовчедите ми.
"Господине, гостите са тук" съобщи ни Карлос и отново излезе от къщата. Всички го последвахме и застанахме пред входната врата.
Виждайки усмивките на братовчедите си всички детски моменти се появиха пред очите ми. Игрите, караниците, смеха, сълзите. Всичко беше прекрасно. Бяха заедно с половинките си и четири ходишната Мира. Щом дойдоха до нас първо се прегърнаха с мама, дядо татко и накрая Влад застана пред мен с една огромна ослепителна усмивка.
"Малката?" Проговори и разпери ръцете си а аз го прегърнах силно. Не се бяхме виждали от сватбата на Айла която беше преди две години. Чак в този момент разбрах колко много са ми липсвали. Отдръпнах се от него и прегърнах братовчедка си като очите и на двете ни бяха пълни със сълзи.
"Не мога да повярвам че отново се виждаме за сватба" каза тя и се погледнахме. Обърнах погледа си към съпруга й, Алекс и се поздравихме а след това погледнах малката си племенница която се засрами и се сгуши в майка си.
