Стъклена Любов

Глава 39

Деймън

Десет минути по късно момичето остави телефона си на леглото до нея и се обърна по гръб. Аз върнах погледа си върху телефона си за да не разбере че я наблюдавам, но същевременно включих камерата си за да видя всяко нейно движение и реакция.

Беше свъсила вежди и леко накиприла устни. Беше толкова сладка.. смешна. Беше смешна. Усмихнах се леко и натиснах кръглият бял бутон за да я снимам когато изведнъж светкавицата се включи. Разбира се че съдбата не е на моя страна.

Опитах се да спася положението като се направих че проверявам дали фенерчето ми работи.

"Снимаш ли ме?"

"Моля?"

"Снимаш ли ме?"

"Не, защо?" Попитах я и се изправи а аз побързах да изтрия размазаната снимка която беше излезнала.

"Дай да видя"

"Какво ще гледаш?"

"Защо ме снимаш?"

"Не съм те снимал. Да не мислиш че си толкова красива за да те имам на телефона си?" Попитах я и тя ме погледна и се върна на леглото. Нали трябваше да бъдеш мил? "Сега може ли да поговорим?"

"За какво по точно?"

"За това което се случи"

"Няма за какво да говорим. Всичко е изяснено. Аз споделих с най близкият си човек който обеща че няма да каже на никой за лъжата ни, ти ще продължиш връзката си с Теа а аз ще вървя навсякъде с охрана до края на живота си. Както виждал винаги ти си щастлив така че не се притеснявай"

"Правиш всичко това заради вечерята ли? Добре, ще направя веднага резервация все още има време да излезем"

"Не ме интересува за смотаната резервация. Ти просто се държиш гадно с мен. Имам чувството че съм затворник"

"Какво искаш да направя? Да рискувам живота ти ли?" Тази проклета уста.

"Никой нищо няма да ми направи. До сега журналистите не са ме убили така че няма да го направят и сега"

"Няма проблем че си казала на Никълъс. Нека не се караме повече. След месец са празниците. Очакваме и бебе тогава. А и вдругиден е премиерата на филма."

"Добре, няма да се караме"

"Хайде ще ти се реванширам" подадох ръката си към нея очаквайки да я хване. Не го направи.