Стъклена Любов

Глава 41

Филма свърши, взеха ни интервю а следа от Деймън все още нямаше. Бях тъжна и ми личеше.

"Не се натъжавай" Киара и Дилара ме прегърнаха. Трите момчета също дойдоха.

"Обещавам ти че щом го видя ще го смачкам" Доминик ме прегърна с една ръка

"Хайде да тръгваме. Искам вече вкъщи" тръгнахме към изхода докато възрастните бяха малко пред нас. Луси се спря и изчака да отидем до нея. Подаде ръката си към мен и Киара ме пусна. Жената ме подмиши и продължихме на пред.

"Миличка какво има? Заради Деймън ли си тъжна"

"Да. Очаквах да дойде" реших че няма да в лъжа тъй като вече е разбрала че не съм в настроение.

"Скарани ли сте?"

"Не. Сутринта преди да излезе ми каза че ще дойде. Казал е и на момчетата че ще дойде а в крайна сметка и следа няма от него. Знам че сте му майка и ще бъдете на негова страна и ще кажете че не е дошъл понеже е имало нещо спешно, но поне да ни беше вдигнал за да ми каже"

"Разбирам те скъпа и не няма да се опитам да го защитя. Виновен си е. Независимо колко му е спешна работата ти трябва да си на първи място." Това никога няма да стане. Искаше ми се да й го кажа, но няма как да го направя "а сега не го мисли понеже и майка ти се притеснява. Не се чувства добре да те гледа така."

"Тя ли те изпрати при мен?"

"Не, аз реших че ще бъде по добра идея да говориш с мен вместо с нея. Хайде качвай се в колата" остави ме и се качих в колата на Макс. Майка му е на моя страна? Това означава че наистина е виновен а не просто аз съм тази която преувеличава.
Паркирахме пред къщата и влязохме. Родителите ми също дойдоха с нас. Всички се събрахме в хола.

"Вал искаш ли да дойдеш с нас да се преоблечен?" Попита ме Дилара. Съгласих с ри трите заедно се качихме в стаята ни.

"И тук не е" казах веднага щом влязохме "ако се прибере здрав да знаете какъв скандал го чака" заканих се и събух смотаните токове. Киара съши свали токчетата си а Дилара беше с ниска платформа която събу.

"Миличка не се ядосвай"

"Как да не се ядосвам? От няколко дни ми е обещал че ще дойде." Обърнах се с гръб към Дилара и тя свали ципа на роклята ми. Свалих я и облякох други дрехи също и момичетата. Изведнъж се почука на вратата.
"Влез" извиках и щом се отвори се появи човека който цяла нощ чаках. Момичетата ме погледнаха.