За сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
"И сега какво ще правим?" Попитах мъжа и седнах на голямото легло "добре сами сме в Бали, в една стая окрасена специално за нас с едно легло. Какво следва?"
"Ами не знам." Той също седна до мен и взе в ръката си едно от червените листенца които бяха навсякъде по леглото "сватбата мина сега остава да дарим родителите си с внуче"
"Какво?" Изправих се "не си го и помисляй"
"Защо не? Знаеш че след сватбата следва и бебе. Ако не ние то родителите ни скоро ще започнат да го търсят."
"Ти май не си много наясно как се правят бебетата. Сигурно все още мислиш че щъркела ги носи."
"Глупости. По много по забавен начин стават децата."
"Не искам да ме доближаваш"
"Знаеш че ще спим заедно нали?"
"Не няма."
"И как ще спим?"
"Ти ще спиш на земята"
"Не няма как да стане. Аз ще спя на леглото а ти избирай. Нямаш много избор."
"Не мога да те търпя честно ти казвам. Отивам на басейна."
"И аз идвам."
"Ама разбира се. На къде сме без теб?" Взех банският си и влязох в банята. Облякох го и тогава се усетих че ако се покажа така пред Деймън ще умра или ще убия него. Сложих си потника и късите панталонки с които бях преди и излязох от банята. Защо са ми приготвили тези изрязани бански?
"Готова ли си?" Мъжа лежеше на леглото само по тъмно сини бански. Виждайки го се обърнах с гръб към него.
"Облечи се!"
"Нали ще сме на басейн" засмя се "ако не сега то ще ме видиш на басейна. Не вярвам че ще плуваш с потника"
Не му казах нищо а се наведох до куфара си търсейки някакъв по приличен бански. Нека кажем че намерих нещо, но този път си взех и друг чифт къси дънки. Върнах се в банята и се облякох. Върнах се при Деймън и заедно излязохме от хотелската стая.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
"Аз ще бъда на единият край на басейна а ти на другият."
"Ти да не забрави че сме на меден месец заедно?"
"Не сме. Аз съм на почивка, но от време на време ще трябва да те търпя." Отвърнах му докато влизахме в асансьора а той се засмя.
"знаеш ли че всички ще очакват да видят снимки?"
"Ще кажем че не сме искали да публикуваме в социалните мрежи"
"Семействата ни ще искат да ги видят"
"Искали сме да изживеем момента"
"Сериозно?"
"Хубаво." Вратите на асансьора се отвориха и излязохме на басейна "Ела тик" хванах ръката му преди да се е отдалечил от мен и заехме два шезлонга един до друг. "Само не ми говори. И направи една снимка" казах му а той се изхили и взе телефона си.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
"Отивам да плувам"
"Само да не се удавиш" казах отваряйки книгата която си бях взела "но ако имаш такива планове бих могла да ти помогна."
"Ти внимавай да не ме зяпаш много. Никой не може да устои на тялото ми" поклатих глава и продължих са гледам в книгата си докато той влезе в басейна.
***
Четях книгата си сигурно от трийсет минути и напълно бях забравила къде се намирам. Бях се зачела в глава със 18+ сцени. Писателя го е направил толкова добре буквално имах чувството че аз съм на мястото на главният герой. Осъзнах се че бях на басейна а около мен беше пълно с хора и трябваше да се стегна за това затвори книгата и се огледах за да видя къде е Деймън. По добре да не го бях правела. Мъжа се набра показвайки голото си мокро тяло и излезе от басейна.
"Какво ти става" попита ме и седна на шезлонга си.
"Аз.. нищо" ще изхвърля тази книга
"Така ли? Изглеждаш ми странно"
"Ами.. топло ми е. Ще поплувам" станах от шезлонга и влязох в басейна. Боже мой никога повече няма да чета.
