За сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
"Добро Утро" извиках се щом влязох в стаята в която спеше най добрият ми приятел карайки го да се събуди.
"Същото дете което беше на 19 си остана" отвърна ми раздразнено.
"Хайде ставай! Трябва да отидем до фитнеса"
"Не можеш ли сама?" попита ме и гушна възглавницата си.
"И тези долу да ме убият?"
"Още ли са тук?"
"Да! Хайде ставай после ще закусим палачинки"
"Ще ходиш на фитнес а след това ще хапваш палачинки?Типична Валъри!" Изхили се леко и най накрая реши да се изправи. Косата му беше рошава а красивите му очи не се виждаха понеже не можеше да ги отвори. Този човек колкото и да спи никога няма да му е достатъчно.
Върнах се в стаята си и облякох удобни дрехи за фитнес.
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
Взех чантата си и щом с Ник бяхме напълно готови излязохме от сградата и разбира се веднага журналистите ни се нахвърлиха. Тези хора тук ли са били цяла нощ?
Не ме разбирайте погрешно, не съм надута просто ми задават всеки път едни и същи тъпи въпроси.
"С цялото ми уважение бих ви помолил щом се върнем да ви няма" проговори Ник преди да седне на шофьорското място. Облегнах глава назад и изпъшках силно.
"Не издържам вече!"
"Можеше сега да се занимаваме с нещо свързано с химия, но госпожицата искаше да стане актриса" измърмори докато се оглеждаше на кръстовището. Обърна погледа си върху мен и заедно се усмихнахме. "Толкова много се гордея с теб"
Усмихнах му се и облегнах главата си на рамото му.
"Вашите не са ли ти звъняли?" Попита ме след известно време.
"Не. Защо?"
"Питам. Госпожа Стоун ти звъни всяка сутрин принципно. Да не сте се скарали? Не ти дава пари за обувки ли?"
"Ти сериозно ли? Глупак!" Скастрих ръце пред гърдите си а Ник ми се изсмя. "Искат да остана в къщата докато съм в Русия"
"И какво от това?"
"Не съм била там толкова години. Няма да бъде същото"
"И се скарахте за това?"
"Не сме се карали."
"Кога пътуваш за Русия?"
"След два дни ми е полета. Ти ще дойдеш ли?" Попитах докато паркираше на големият паркинг.
"Не. Аз имам работа"
"Каква?"
"Ще ти търся къща"
"Това не е оправдание. Моля те ела и ти с мен." Помолих му се докато влизахме в фитнес залата. Той от своя страна си сложи слушалките в ушите и направи знак че не ме чува. Извъртях очи раздразнено и се качих за една от пътеките.
***
"Извинявай, може ли да се снимаме?" Попита ме едно момиче на около 16-17 години.
"Разбира се" отвърнах й с усмивка на лицето. Включи камерата на телефона си и се снимахме.
"Обожавам филмите в които участваш. Винаги ги гледам само и единствено понеже знам че дори и да е ужасна идеята ти ще го оправиш само с присъствието си"
"Много мило. Благодаря ти" прегърнахме се и тя тръгна оставяйки ни с Ник да хапваме палачинките. Да, наистина отидохме за палачинки след тренировката, но какво от това? "Виж колко мили фенове имам"
"Не са като журналистите" измърмори и погледна към паркинга където отново имаше няколко журналисти които с нетърпение чакаха да излезем. Поех си дълбоко въздух и отворих устата си за да кажа следващото си изречение.
"Хайде да тръгваме. И ти имаш работа постоянно те тормозя с глупостите си"
"Я стига! Може ли сметката?" Попита сервитьора ни които му кимна.
Платихме сметката и се качихме в колата на Ник като успяхме да стигнем до нея преди журналистите да дойдат. В Русия дали знаят коя съм? Може да ми хареса там.
