Стъклена Любов

Глава 58

"Какво?" Валъри че погледна невярващо. "От къде ви познава?"

"Ние сме най големите мафиоти в Русия."

"Какво сте Вие?"

"Пра дядо ни е започнал този бизнес заедно с дядото на Акън. Били са като братя. Така бизнеса се е предавал от поколение на поколение докато не достигнал до татко и Акън. Още от деца не са се разбирали, но заради бащите и дядовците си са трябвали да се търпят един друг. Заемайки титлата шефове на Турско руската мафия Акън започнал да търси  жени които да му изкарват пари." Погледнах я за да съм сигурен че е разбрала какво имам предвид. Гледаше ме с насълзени очи а треперещите й ръце бяха пред лицето й. "Тогава се появява майка ми. Била е отвлечена за да е една от тези жени. Имала е няколко срещи и е изкарвала доста пари. Плащали са повече от колкото трябва" беше ми странно да говоря така и то за майка си. Мама на скоро преодоля травмите които имаше от онези времена. "Но татко се е влюбил в нея и са имали няколко срещи. Обещал ѝ е да я измъкне от онова място и го е направил. Тогава са започнали кавгите. Татко с помощта на дядо ми основават нова семейна мафия. Та майка ми е това което уж Акън е имал у нас."

"Ами аз?"

"Искали са да вземат нещо скъпо от семейството. Опитвали са се с Киара и Дилара, но не им се е получавало."

"Снимките които публикуваха"

"Явно са направени от тях. Видя ли са че си известна и са решили да направят нещо върху което да привлекат вниманието ми за да може през това време те да си свършат работата" отговорих ѝ и изчаках следващият въпрос който се забави за това я погледнах. "Валъри" протегнах ръката си към нея за да я докосна, но тя се изправи рязко и ме погледна.

"Вие сте лоши.."

"Не сме"

"Убихте Акън и останалите"

"Те те отвлякоха. Разбира се че ще ги убия"

"Аз.. мен." Тя наистина ли си мислеше че бих я наранил? "Защо каза лъжата за сватбата? За да ми навредиш ли?"

"Разбира се че не"

"Тогава защо? Защо ме вкара в живота си? Защо каза пред цял свят че ще се оженим и тази връзка продълбава повече от половин година?" Защо? И аз не знаех. Какво да й кажа за да разбере че никога ме бих я наранил? Нямах думи. Каквото и да кажа няма да бъде от моя полза. "Ясно" кимна с глава и тръгна на някъде. Обърнах се и я видях да излиза от къщата. Затичах се след нея.

"Къде отиваш?"

"Остави ме моля те." Отдалечи се и се качи в колата на Карлос, старият й шофьор.

"Върви след тях. Гледай само да не те забележи." Казах на Чукът и той веднага се качи в колата и тръгна.

Валъри

Качих се в колата на Карлос и щом ме видя той също зае мястото си.

"Карай" наредих му и изтрих стеклата се по бузата ми сълза.

"Къде отиваме?" Попита щом излезе на пътя

"Без значение"

Деймън половин година ми се е подигравал в очите. Първо изневерите а сега и това. Искал е да ме нарани без да съм му направила нищо.

Той е Мафиот... ами ако неговата идея за мен е била да изкарва пари от мен? Ами ако ме спаси за да може той да ме има а не Акън? Господи защо ме наказваш така? Къде се забърках с тези хора?

Докато в главата ми се бяха настанили всичките мисли не усетих кога колата спря. Единствено видях погледа на Карлос върху мен.

"Какво се случи?"

"Боли ме Карлос"

"Раните ли?"

"Да. Тази тук" с показалец докоснах мястото на сърцето си. Карлос ме погледна тъжно и слезе от колата. Мина от задната страна и отвори багажника от където взе нещо и отвори вратата до мен. Седна и постави една аптечка в скута си.

"Все пак ще ти помогна за раните. Искаш ли да отидем до болницата?"

"Не. Сутринта преди закуска Деймън се погрижи за тях"

"С него ли се скарахте?"

"Разбрах че повече от половин година съм лъгана"

"Какво искаш да правим сега?" Попита ме разбрал че ме искам да говоря повече за тази тема.

"Не искам да се прибирам."

"Значи няма да се прибираме. Разходка?" Усмихна ми се и слезе от колата. Качи се на шофьорското място и потегли.