Глава 42

34 2 0
                                    

Деймън

Слязох до кухнята за да пия нещо и видях братята си на двора да пушат. Взех една чаша и си сипах малко Водка след което отидох при тях и също запалих цигара.

"Къде беше?" Попита ме малкият ми брат.

"Не започвайте и Вие. Много добре знаете къде бях"

"И като седя над три чада в Склада научи ли нещо ново? Не,нали?"

"Щях да ги убия и двамата. Знаят всичко и не казват"

"Ти да не мислиш че ще бъде лесно? Не си от вчера в този бизнес" Макс взе чашата ми и отпи една глътка

"Добре, но погледни от другата страна. Ако някой ме беше познал?"

"Вече знаят кой си. А и ако беше така никой от семейството не трябваше да ходи."

"Валъри през цялото време беше тъжна. Притесняваше се че може да се е случило нещо. Очакваше те."

"Знам че сгреших. Съжалявам, но не мога да върна времето назад" изгасих цигарата си и влязох в къщата. Какво ли да направя за да ми прости? Не иска да гледаме филма и не вярвам да иска отново са излезем само двамата. Дали да й направя изненада?

Всички тези мисли се изпариха веднага щом в главата ми се настани друга. Онази целувка в спалнята.

***

Слязох за закуска и заварих цялото семейство в хола. Макс и татко си говореха както и мама и Киара. Деймън галеше корема да съпругата си а Валъри просто си седеше.

"Добро утро" поздравих ги

"Добро утро" отвърнаха родителите ми. Момчетата ме погледнаха с въздишка а трите момичета се направиха че не са ме забелязали. Добре, разбирам за Валъри, но защо и останалите се държат така?

Преместихме се в трапезарията където закуската мина тихо а после че качих в стаята след Валъри.

Валъри

Влязох в стаята за да си взема чантата. Трябваше да отида на интервю заедно с колегите ми.

"Валъри?" Гласа на Деймън се чу зад мен. Поех си въздух и се обърнах към него.

"Какво?"

"Може ли да поговорим?"

Стъклена ЛюбовHikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin