Деймън
Слязох до кухнята за да пия нещо и видях братята си на двора да пушат. Взех една чаша и си сипах малко Водка след което отидох при тях и също запалих цигара.
"Къде беше?" Попита ме малкият ми брат.
"Не започвайте и Вие. Много добре знаете къде бях"
"И като седя над три чада в Склада научи ли нещо ново? Не,нали?"
"Щях да ги убия и двамата. Знаят всичко и не казват"
"Ти да не мислиш че ще бъде лесно? Не си от вчера в този бизнес" Макс взе чашата ми и отпи една глътка
"Добре, но погледни от другата страна. Ако някой ме беше познал?"
"Вече знаят кой си. А и ако беше така никой от семейството не трябваше да ходи."
"Валъри през цялото време беше тъжна. Притесняваше се че може да се е случило нещо. Очакваше те."
"Знам че сгреших. Съжалявам, но не мога да върна времето назад" изгасих цигарата си и влязох в къщата. Какво ли да направя за да ми прости? Не иска да гледаме филма и не вярвам да иска отново са излезем само двамата. Дали да й направя изненада?
Всички тези мисли се изпариха веднага щом в главата ми се настани друга. Онази целувка в спалнята.
***
Слязох за закуска и заварих цялото семейство в хола. Макс и татко си говореха както и мама и Киара. Деймън галеше корема да съпругата си а Валъри просто си седеше.
"Добро утро" поздравих ги
"Добро утро" отвърнаха родителите ми. Момчетата ме погледнаха с въздишка а трите момичета се направиха че не са ме забелязали. Добре, разбирам за Валъри, но защо и останалите се държат така?
Преместихме се в трапезарията където закуската мина тихо а после че качих в стаята след Валъри.
Валъри
Влязох в стаята за да си взема чантата. Трябваше да отида на интервю заедно с колегите ми.
"Валъри?" Гласа на Деймън се чу зад мен. Поех си въздух и се обърнах към него.
"Какво?"
"Може ли да поговорим?"
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Стъклена Любов
RomantizmЗа сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...