Стъклена Любов

Глава 59

Няколко часа по късно с Карлос все още обикаляхме Москва. Вече беше тъмно и си мислех че ще трябва да се приберем когато ми предложи да отидем на бар. Не бях с подходящо облекло, но все пак не исках да се прибирам. Искам да накарам Деймън да полудее така както аз полудявах всяка вечер когато не съм знаела къде се намира.

"Е как е приятелката ти?"

"Ами ние вече не сме заедно"

"Наистина ли? Защо?"

"Разделихме се по взаимно съгласие. Замина за Америка"

"Ако ви е писано да ств заедно ще се срещнете отново"

"Не вярвам в това" отпи от кока колата която пиеше. Все пак трябваше да кара. "С нея се срещнахме съвсем случайно"

"Тогава съвсем случайно ще се срещнете отново" намигнах му и се усмихна.

"Така е по добре" засмях се

"Ще ме изчакаш ли тук? Искам да отида до  тоалетна"

"Да" кимна ми и се изправих от високият стол. Отидох до тоалетната и телефона ми звънна. Виждайки изписаното име на Деймън издишах тежко и спрях звука. Да, скоро ще трябва да се прибера и да говорим, но това ще стане когато сме заедно. Ако реша какво да му кажа. Трябваше да изляза ма въздух за са прочистя ума си, но ме се получи много.

Извий ръцете си и тръгнах към масата на която беше Карлос докато някой не се блъсна в мен.

"Вним.. опа" младото момче се обърна към мен и ме огледа от главата до петите. "Извинявай"

"Няма нищо" отвърнах му и се обърнах, но ръка увита около моят ме спря.

"Изчакай де. Много бързаш"

"Пусни ме" опитах се да освободя ръката си от хватката му но той постави другата си ма кръста ми и ме придърпа по близо до него.

"Позната си ми" вдиган бавно ръката си и с палец погали бузата ми. Дръпнах се леко, но той задържа ръцете си върху мен "не беше ли.. певица?"

"Актриса" поправих го

"Точно" щракна с пръсти и ме посочи. Обърнах се в посока към масата ни и видях Карлос който идваше към нас. Благодаря ти Господи.

"Някакъв проблем ли има" постави ръката си върху тази на момчето и ме отскубна от хватката му.