Бяхме в един ресторант вечеряйки и говорейки си най спокойно което беше странно, но все пак беше истина.
Чу се звъненето на телефона на Деймън и той изцъка издразнено.
"Кажи, Доминик?" Чувайки името на малкият му брат се усмихнах, но неговото изражение се превърна в сериозно и стана от стола си след което се отдалечи от масата.
Деймън
"Какво става?" Попитах брат си щом вече бях на разстояние от Валъри.
"Някой ви следи."
"Какво?"
"Татко е получил съобщение. Пазете се!"
"Какво съобщение?"
"Не мога да ти кажа сега. Ще говорим пак"затвори ми.
Огледах се наоколо, но не видях никой странен тип който би могъл да ни преследва. Върнах се при Валъри и я погледнах.
"Случило ли се е нещо?"
"Ами.. ще трябва да се приберем по рано."
"Колко по рано?"
"Утре"
"Моля? Всичко наред ли е?"
"Свързано е с фирмата. Нищо сериозно"
"Ами добре щом трябва" тя продължи да яде от салатата си а аз не спирах да се оглежда наоколо.
***
"Ти се качвай аз имам работа" казах на жената до мен щом паркирах колата в паркинга на голямата сграда.
"Каква работа?"
"Не ми дръж сметка!" Скръцнах й и тя слезе от колата без да казва нищо. Изчаках да влезе в сградата и тръгнах към склада където ме чакаха.
Паркирайки видях колите на братята и баща си. Тръгнах към голямата врата и рязко я отворих виждайки как всички се бяха събрали около някакъв мъж. Всички се обърнаха и ме погледнаха. Застанах до баща си и погледнах мъжа на стола.
"Кой е той?" Попитах
"Турците са изпратили нов."
"Кой ни следи?" Наведох се до него а той ми каза нещо на турски
"Не можем да се разберем. Говори само турски"
"Подяволите" извиках " Чук
веднага трябва да разбереш кой ни следи." наредих и излязох от склада следван от братята си.
YOU ARE READING
Стъклена Любов
RomanceЗа сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
