За сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
Събудих се от хладният въздух който влизаше през отвореният ми прозорец. Завих се, но не ми помогна за това се изправих мързеливо и отидох да затворя прозореца и чак тогава забелязах че валеше. Бързо затворих прозореца и се върнах на леглото, но този път вместо да си легна седнах на меката повърхност и щом взех телефона си в ръцете алармата ми звънна. Осем часа сутринта. Спрях я и видях съобщението което имах от Хюго.
Хюго: Валъри, Добро утро. Поради облачното време няма да можем да снимаме всичките сцени. Ще снимаме само Тези които са в къщата, но ти не си включена в тях. Все пак ако искаш ела. Лек ден!
Това е толкова хубава новина! Няма да отида на работа днес за това ще се видя с Деймън и ще обсъдим темата за годежа. Отговорих на Хюго че няма да отида и звъннах на Деймън докато си избирах дрехи.
"Кажи любима. Да не си ме сънувала?"
"От сутринта започваш да ме дразниш" чу се смеха му който ме накара аз също да се усмихна. "Днес не съм на работа."
"Мхм" измрънка той.
"Спиш ли?"
"Осем сутринта е!"
"Не работиш ли?"
"Днес няма да ходя в офиса понеже имам работа. Ама защо ти се обяснявам?"
"Нали съм ти годеница. Трябва да се срещнем" оставих дрехите си на леглото и отидох в банята. "Също довечера сме на вечеря"
"Къде и кои?"
"В ресторанта на Моника, със семействата си"
"Моля?"
"Да а сега ставай и свърши по бързо работата си. Звънни ми щом си свободен"
Затворих му и хванах косата си с шнола за да се измия а след това се върнах в стаята си и се облякох.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
