Стъклена Любов

Глава 62

Една седмица по късно

Днес беше първият ден в който бях ма работа след случката. Притеснявах се дали няма да се видят си и и те по тялото ми, но успях да ги прикрия с дрехи и малко грим. Добре че стилистите не задават много въпроси.

Докато чаках да дойде време за следващата сцена в която ще участвам телефона ми звънна. Видях името ма Деймън и затворих без да обръщам много внимание. След четвъртото позвъняване вече се ядосах и чу вдигнах

"Какво искаш Деймън?

"Трябва да говорим."

"Не мога. Казвай какво искаш"

"Казах че трябва да говорим."

"На работа съм, Деймън"

"Кога ще свършиш?"

"Не знам."

"Гледай до девет са си свършила. Ще те чакам отпред" затвори преди да съм успяла да кажа каквото и да било

Къде отпред? От къде знае къде имам снимки днес?
Отново ли ме следи? Охраната му още ли седи на пътя и варди?

Пристъпих до прозореца и погледнах към мястото на което принципно седеше колата на чукът. Нямаше я, но това не означава че не може да е ма други място.

***
Минаваше девер когато ни освободиха за вечерта понеже половината град имаше проблем с тока. Оправих се и часа беше малко преди десет когато с казах чао с останалите.

Деймън. Е ми звъня повторно което означава че няма да дойде. Просто е решил да го каже за да го очаквам като глупачка.

Излязох от сградата и тъкмо щях да звънна на Карлос за да разбера къде се намира когато видях познатият мустанг и още по познатият му шофьор подпрял се върху капака на колата. Значи е дошъл.

"Какво правиш тук?"

"Казах ти ме ще дойда и дойдох. Качвай се"

"Няма"

"Качвай се!" Каза през зъби. Не отстъпвай!

"Накарай ме"

"Я не си играй игрички." Точно това ще направя. Ще си играя играта докато не те подлудя.

Кръстосах ръце пред гърдите си и го погледнах предизвикателно. В следващият момент се озовах в ръцете му и за нула време в колата. Дори и не разбрах как де случи това.