За сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
Минаха два дни от раждането на малката Касандра Уолтън и днес е денят в който ще види домът си за пръв път. Всички се приготвихме и се качихме в колите. Казах на Деймън на мине през един цветарски магазин за да вземем букет за прекрасната майка на Каси.
Пристигнахме в болницата където вече бяха останалите и чакаха с нетърпение за първи път да се срещнат с бебчето. Родителите на Дилара съшо бяха там и отново бяха настрана от нас. В къщи ще дойдат и родителите ми които щом им казах се зарадваха така все едно аз съм родила.
Малко по късно пред нас се появиха и младите родители. Доминик държеше дъщеричката си в ръце а в очите му се четяха радост и любов. Дилара изглеждаше прекрасно. Сияеше от щастие.
"Дъще, запознай се с глупавите си чичовци" показа ни малката
"И прекрасните си лели" довърши Дилара. Усмивките ни бяха изписано на лицата ни.
"Сладурка" казах. След това Дилара и Доминик отидоха и при родителите им и се прибрахме. "Как се чувстваш?" Попитах я докато гледаше бебето в кошарката.
"Щастлива" усмихна ми се и я прегърнах. "Виж я. Толкова е.."
"Прекрасна. Като майка си"
"Какво правите Вие трите без мен?" Появи се и Киара която застана от другата ми страна.
"Гледаме малкото розово мече как спи" отговорих й "само как ще я глезим" погледнахме се с Киара и леко се изкикотихме а след това излязохме за да я оставим да спим и отидохме в хола където беше цялото семейство.
"Как се чувстваш, скъпа?" Попита я Луси щом седнахме при тях.
"Добре съм." Усмихна се "искам да ви благодаря че бяхте до мен през цялото време"
"И ще продължим да бъдем"
"Сигурна съм" усмихна се и стана за да я прегърне.
***
Родителите ми също дойдоха и чакахме вечерята да бъде подготвена. Отново всички бяхме в хола и си говорехме. Малкото човече вече се беше събудило и се гушкаше в майка си.
"Дилара" проговори Кевин "защо не звъннеш на вашите да дойдат?"
"Не, не искам. Не ме карай да правя това нещо" веднага отказа тя.
"Те също са баба и дядо"
"Девет месеца не се сетиха че ще са баба и дядо. Изгониха ме от вкъщи докато бях бременна и сега да се държа с тях нормално?"
"Знам че сгрешиха, но това не означава че не те обичат. Знам какъв им е проблема така че ако искаш може и Вие да отидете в бащиният ти дом. Не разделяй детето от баба си и дядо си"
"Вие сте неговите баба и дядо. Кръстена е на теб и носи фамилията ти."
Все още не съм разбрала проблем имат родителите на Дилара със семейството. Да си призная ако аз бях на нейното място също щях да се държа така. Нямаше са искам да виждам родителите си които ме оставиха бременна на пътя. Макар ме тя не е била на пътя. Уолтън веднага я приеха с отворени обятия.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
