Стъклена Любов

Глава 36

Валъри

Вратата се отвори и пред ме се появи Майка ми с една голяма усмивка на лицето. Прегърнахме се на секундата.

"Как си мамо?"

"Добре съм, скъпа. Вие как сте?" Пусна ме и разпери ръце към Деймън и той я прегърна.

"Добре сме, годпожо"

"Нали ти казах да ме наричаш по име. Мина почни половин година от както се запознахме а ти все още ни говориш на Вие"

"Добре, Амелита" усмихнаха се и влязохме на вътре. Видях татко и целунах бузата му и тогава се появи кестенявото същество което няколко години ми е тровило нервите а сега ми липсва страшно много. Дръпнах се от баща си и прегърнах силно Ник.

"Толкова много ми липсваше"

"И ти ми липсваше Вал." Пуснах го за малко и целунах бузата му а той се засмя.

"Здравей Ник. Добре дошъл" Деймън дойде до нас и трябваше да се отдръпна от най добрият си приятел за да се здрависат.

"Добре съм ви заварил. Как е младото семейство?" Настанихме се на дивана.

"Прекрасно, нали така паяче?" Паяче? Сериозно ли?

"Да, Дейми, точно така" ритнах го леко без да ни видят и се усмихнах.

"Добър вечер" чух гласа на дядо и веднага се обърнах към посоката на гласа и се изправихме.

"Здравей дядо" прегърнах го "как си"

"Добре съм, красавице."

"Добър вечер господине" Деймън му стисна ръката и се върнахме при останалите.

"Дъще кога каза че е премиерата?" Попита ме баща ми

"В Петък от осем часа вечерта" Деймън отговори вместо мен и го погледнах. Наистина е запомнил? Стана ми толкова мило "паячето ми много се вълнува и иска цялото семейство да бъде там" разбира се че трябваше да развали момента.

"Ще бъдем." Отвърна татко и тогава ни съобщиха ме вечерята е сервирана. Всички станаха и тръгнаха към трапезарията, но мен Деймън ме спря.

"Дейми?"

"На галено от Деймън" обясних му просто "защо паяче?"

"Понеже ми лазиш по нервите" каза грубо и ме накара да се почуствам гадно. За какво е това лошо държание?