За сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
"Ами вече минава седем вечерта и все още не сте приключили снимките а си там сигурно от шест. Нали не ме лъжеш"
"Деймън, имам работа. Какво не разбираш? Добре съм, цяла съм, жива съм. Ако искаш звънни и на охраната. Или аз да ти го дам?"
"Хубаво. Аз съм на работна среща с братята ми и татко. Пиши ми щом приключите за да знам"
"Добре. Затварям ти че ме викат. Чао" затвори ми и погледнах часа. Беше 7:30. Бях в къщи с малкият ми брат понеже искаше да се преоблече и така се възползвах от момента да звънна на Валъри на която сигурно й е писнало от мен, но не мога да бъда спокоен докато не е пред очите ми макар чукът да е винаги с нея.
Валъри
"Знаете че мразя да лъжа съпруга ви"
"Ето, виж. Заедно сме, наблюдаваш ме и работим. Не си уточнил къде сме. Не го лъжеш просто не му казваш цялата истина
"Това е чиста лъжа."
"Но е благородна. Знаеш ли колко ще се зарадва"
"Или ще ни убие"
"Не можеш ли да мислиш поне веднъж позитивно?"
"Вал" извика ме Дилара която беше до украсата. Цялата беше в серни и златно а от страни имаше две големи светещи цифри 30. На мен лично ми харесва а за него не знам. Надявам се да не ми каже нещо пред гостите "След пет минути момчетата ще бъдат тук"
"Супер. Къде са Киара и Макс?"
"До диджейя" посочи ми мястото и се обърнах. Кумовете ми нещо обсъждаха с мъжа. Запътих се към тях и им казах ме всеки момент Деймън що Доминик ще дойдат.
Огледах се набързо в стъклената врата до колкото можех разбира се. Бях с къса лъскава рокля която имах сигурно от година, но не бях носила понеже нямах повод. Ето че и нейното време дойде.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Погледнах към паркинга и видях колите на момчетата а след малко и тях двамата. Застанахме зад масата на която беше поставена тортата която бях поръчала. Щом влязоха всички се извикахме и започнахме да пеем. Първоначално Деймън беше объркан, но след това усмивка изгря на лицето му. Доближих се до него и увих ръцете си около врата му.
"Иначе си на работа?"
"Ей не съм излъгала. Работех"
"Твоя ли беше идеята"
"Не. На братята ти" обърнахме се и погледнахме двамата мъже докато ръцете чу все още бяха на кръста ми а стомаха ми бунтуваше.
"Но Валъри организира всичко. Ако не беше тя Нишо от това която всички виждате нямаше да го има" извика леко Макс за да могат да го чуят.
"Уникална си" прошепна ми Деймън а бурята в стомаха ми се усили. Стегни се!
"Ела" хванах ръката му и отидохме до тортата.
"Еее хайде рожденника няма ли да каже нещо?" Доминик се извика и всички започнаха след него.
"Ами да ви кажа честно не знам какво да кажа" започна той "истината както повечето знаят е че ако зависеше от мен нямаше да празнувам днес. Но сега се радвам че имам такива приятели които макар и с малко лъжа успяха да ме изненадат" погледна че а аз се усмихнах "искам да благодаря на всички ви че сте тук, също и на братята си и прекрасните им съпруги които съм сигурен че са се изпокарали по време на подготовката." Засмяхме се. Да, имаше някакви малки караници заради глупости като например Деймън беше отишъл до тоалетна когато Доминик е влязал в офиса му и се е притеснил че е тръгнал към мястото му на снимки. Бях готова да измина трийсетина километра когато изведнъж каза "а ето го бил е до тоалетна". "Но най вече искам да благодаря на Валъри. Прекрасната ли съпруга." Обърна де към мен. Подяволите спри да го правиш стомаха ли няма да издържи още "каквото и да кажа за теб ще бъде малко. Ти си просто невероятна" отново ме прегърна и след това всички го поздравиха.
"Честит рожден ден, сине" баща му го потупа по рамото и се прегърнаха. След това брегът на и целуна по бузата майка си.
"Благодаря ви." И така де изредиха и останалите. Седнахме на дългата маса която искахме за да може всички да бъдем на едно място и забавата започна.
***
Баладата се чу в помещението и активира лекото ми поклащане на стола. Със слепоочието си забелязах че Макс и Деймън си говореха за нещо и накрая Макс се изправи и хвана ръката на съпругата си Като преди да се отдалечат от мас направи някакъв знак на Деймън. Какво? Погледнах Деймън който също ме погледна.
"Някакъв проблем ли има?" Попитах го.
"Не" усмихна се леко
"Какво ти каза Макс?"
"Да те поканя на танц." Отговори и де изправи подавайки ми ръката си "поне за пред гостите" за пред гостите? Само? Тоест не иска да танцува с мен? Така, спокойно, Вал. Недей днес. Хванах ръката му и отидохме до кумовете си.
