"Искате ли утре да се разходим?" Предложи ни Макс.
"Къде?" Попитах го.
"Малко по надолу има езеро. До него са направили нещо като малък луна парк."
"Значи над вечер може да отидем там" веднага Макс и Доминик оправиха графика за следващата вечер. С Киара вдигнахме празните чинии и ги наредихме в Съдомиялната.
"Какво му става на Деймън?" Попита изведнъж момичето докато поставяше поредната чиния. "Почти цяла вечер не е говорил. Мисля че го измъчваш прекалено много с цупене"
"Не се цупя."
"Да цупиш се. Не се обиждай, но е факт. Просто говори с него"
"Добре, и да говоря какво ще му кажа?"
"Това което каза и на нас в стаята им. Поне го предупреди до къде може да се стигне."
"Момичета?" Гласът на Дилара се чу зад нас "забавихте се, всичко наред ли е?"
"Да, скъпа не се притеснявай" отвърна й Киара с усмивка "как се чувстваш?"
"Малко съм уморена. Мисля да си легна Вие ще се справите ли сами тук?"
"Не се притеснявай ние ще почистим." Уверих я с усмивка и тя отиде в стаята ни. С Киара оправихме кухнята и отново излязохме при момчетата. Седнахме при тях и изчаках някой да започне някакъв разговор, но не се случи.
"Какво ще правим?"
"Не знаем. Не ми се спи още"
"Искате ли да гледаме филм?" Предложи момичето до мен и четирите момчета се съгласиха за това се преместихме в кухнята.
"Вие изберете нещо аз ще отида да си включа телефона че ми падна батерията" каза Деймън и тръгна към стаята. Влязох в кухнята за да направя пуканки и малко след мен се появи и Киара.
"Ти какво ще пиеш?" Попита ме докато отваряше хладилника. Погледнах към нея за да видя какво има.
"Сок" отговорих й и тя взе сока и някакви безалкохолни. "Ще ти помогна докато станат пуканките"
"Недей, ще се справя" излезе от кухнята и след малко отново се появи. Направих две купи пуканки и отидох при останалите.
"Деймън още ли го няма?" Попитах и оставих купите на малката масичка пред дивана.
YOU ARE READING
Стъклена Любов
RomanceЗа сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
