Стъклена Любов

Глава 63

Деймън

След срещата с Валъри право тръгнах към един бар. Трябваше да пия. Бях.. с много смесени чувства. Бях ядосан, но най вече тъжен и разочарован от действията си. Ако се бях усетил по рано че я наранявам сега можеше да сме щастливи заедно. Тя също е имала някакви чувства към мен а аз дори не съм разбрал. Или не е имала а просто така го е казала?

Спрях пред бара и поставих ръката си на дръжката на вратата на колата си. Тогава се замислих.

Трябва фа направя нещо за да променя решението й. Знам че се подписах, но нищо не е решено до делото. Може и в последният момент да размисли и да се откаже от развода. Алкохола със сигурност няма да ми помогне. Сложих отново колата си и тръгнах към вкъщи.

У нас нещата също не съм розови. Нашите са много разочаровани, братята ми са ядосани понеже съм продължил да се срещам с Теа след като съм си признал пред тях за чувствата ми към Валъри. Не ми вярват че наистина не съм бил с Теа онази вечер когато се случи всичко. Така че в крайна сметка със скапаното си държание не нараних само Валъри а всички покрай нас.

"Къде беше?" Попита ме Макс щом че видя.

"Имах работа"

"Каква работа?"

"Бях с Валъри"

"Сигурно си направил отново някоя глупост"

"Да. Това е нещото което правя най добре"

"Да, дори не се стараеш"

"А ще ми помогнеш ли да си я върна?"

"Мислиш че ще ти се получи?"

"Ще направя всичко за да се получи."

"Късмет"

"И няма да ми помогнеш?"

"Да ти помогна и да сгафиш отново?"

"Добре недей. Сам ще се справя" казах чу за последно и тръгнах към стаята си. Трябва да измисля какво да направя.

Имах надеждата брат ми да ми помогне, но както всички разбрахме няма да го направи. Няма смисъл да питам Доминик.
Знам че правя грешки една след друга, но ще се променя. Скоро близките ми ще ме гледах и няма да могат да ме познаят. Валъри ще ми прости, нашите ще се гордеят отново с мен и братята и снахите му няма да се държат така както се държат.