Глава 57

41 4 0
                                    

Деймън отвори входната врата и влизайки всички дойдоха към нас а майка ми веднага ми се нахвърли.

"Детето ми." Проплака тя а аз изсъсках от болка и ме пусна поглеждайки ме.

"Момичето ми." Татко също ме прегърна, но по внимателно за да не ме заболи отново "красавицата ми." Целуна главата ми "този Акън ли ти посегна?" Нямах сили и глас да му отговоря. "Ще му счупя ръката с която те е докоснал."

"Късно е. Вече го направих" Деймън също застана до мен "искаш ли да те кача в стаята?" Погледнах го и му кимнах. Вдигна ме на ръце и се увери й че якето му криеше тялото ми до бедрата и се качихме в стаята.

"Искам да се изкъпя" казах тихо и той влезе в банята. Остави ме са стъпя на плочките и отиде до шкафа взимайки кърпа.

"Искаш ли.." спря се за кратко сигурно се колебаеше дали да продължи "помощ? Тоест може да извикам момичетата"

"Не. Ще се справя сама"

Той излезе от банята оставяйки ме сама. Съблякох се и се мушнах под душа. Искам да измия всички следи от онези.

Деймън

Валъри влезе в банята а аз не знаех какво са правя. Какво да й кажа? Не иска да говори с никой. В колата с момчетата се опитвахме да говорим с нея, но тя или отговаряше с една дума или пък не си правеше изобщо труда да обърне внимание на въпросите ни. Няколко пъти премерих колко крачки е стаята докато най накрая излезе облечена в дълга тъмно синя пижама а Косата й беше леко влажна.

"Валъри" казах тихо и тя ме погледна очаквайки да продължа. Но какво точно да й кажа? "Знам че е глупав въпрос, но добре ли си?"

"Ами.. да. Мисля" седна на дована и с палеца си леко разтри китката на лявата си ръка. Пристъпих бавно и клекнах пред нея.

Нежно поех дъцете й в своите и поставих нежна целувка на мястото което разтриваше.

"Вал, какво ти причиниха? Искам да знам всичко"

"Нищо" премести  погледна си на другата страна.

Нежно хванах брадичката й и отново обърнах главата й рака че да срещна красивите й насълзени очи. Присвих устни и я взех на ръце.

"Деймън" изскимтя тихо. Оставих я на леглото и я завих 

"Искам да знаеш че винаги ще бъда до теб. Не искам да се притесняваш да говориш с мен." Погалих косата й и тъкмо щях да се обърна и да изляза от стаята, но тя ме спря.

Стъклена ЛюбовWhere stories live. Discover now