Стъклена Любов

Глава 22

"Моля те излез. Не искам да ме виждаш така" седнах на земята облягай гърба си на леглото.

"Няма да те оставя. Може да не сме първи приятели, но няма да те оставя в това състояние." Седна до мен. Разплаках се още повече и скрих лице в коленете си които бяха свити до гърдите ми. "Говори с мен. Нещо се случва и трябва да споделиш на някого."

"Не мога да говоря за това."

"Напротив можеш. За кого говорехте?" Постави ръката си на коляното ми а с другата вдигна главата ми така че да го погледна.

"За баба ми. Тя.. почина преди десет години."

"Изглежда че много си я обичала."

"Така е. Баба Валерия."

"Кръстена си на нея."

"Да"

"Разкажи ми нещо за нея. Може да ти олекне"

"Тя беше прекрасна жена. Живееха тук с дядо и постоянно ни звънеше понеже й липсвахме. Поради работата на татко не можехме да се преместим тук, но за всеки празник тя ни събираше цялото семейство. Бяхме пет деца които обръщаха къщата с покрива на долу, но тя винаги ни се радваше. Родителите ни ми се караха понеже вдигахме шум а тя се караше на тях." Усмихнах се при прекрасните спомени "знаеш ли, след като пораснах ми разказваше как винаги е чакала на прозореца за да види кога ще пристигнем за да може да заемат местата си пред входната врата преди дори да сме отворили вратите на колата. Също ми каза" поех с въздух опитвайки се да спря напиращите сълзи "няколко месеца преди да почине.. обърна се към мен и Айла и ни каза че ще се опита да издържи за да ни види като булки и след това може да си отиде" и сълзите потекоха отново от очите ми. "Не успя да види нито едната от двете ни."

"Не е така. Гледа ви от високо и ви пази. Радва се и тъгува заедно с теб. Вместо да тъгуваш и да се опитваш да не си спомняш за нея направи всичко възможно да не я забравяш понеже човек тогава умира."

"Прав си."

"Сега отиди да се изминал и да слезем." Послушах го и влязох в банята. Това беше толкова мило от негова стана. Не мога да повярвам че този Деймън беше съшият Деймън от сутринта. Или от вчера. Или от преди това. Май схванахте.
Измих се и се върнах в стаята. "Готова?"

"Да. И благодаря ти. Беше много мила постъпка."

"Не свиквай малката." Намигна ми и отвори вратата правейки ми път да изляза. Усмихнах се леко и излязох от стаята и заедно се върнахме при останалите.

"Хей, добре ли сте?" Попита ни Киара.

"Да, просто Валъри имаше нужда да си поговорим малко насаме." Мъжа ми дръпна леко стола и седнах.

"Братовчедке, много съжалявам. Не искахме да те натъжим"

"Няма проблем, Айла. Всичко е наред."

Да се надяваме че всичко ще бъде наред. Вечерята ни продължи с сладки приказки а след това се преместихме в двора където пийнахме по една чаша шампанско.

"Аз ще предложа нещо." Обади се Дилара. "Знам че Валъри не иска, но ние ще я навием"

"С какво ще ме измъчвате този път?"

"Ще направим моминско парти."

"Аа не. Няма нужда"

"Напротив. Помниш ли моето моминско?" Попита братовчедка ми.

"Беше си невероятно наистина."

"Твоето ще го организираме още по хубаво."

"Само при едно условие."

"Каквото пожелаеш"

"Да организирате Вие всичко. Вече няма да се занимавам с никакви организации."

"Дадено" казаха четирите момичета заедно и се зарадваха. Не исках моминско парти, но реших да се съглася тъй като момичетата нямаше да ме оставят намира. Все пак кой знае може пък да бъде забавно.

***

"Добро утро"

"Добро Ник" казах сънено, но тогава се усетих и скочих от леглото поглеждайки най добрият си приятел. "Ти си тук!" Извиках и го прегърнах силно.

"Тук съм. Но ако не ме пуснеш скоро няма да бъда."

"Не мога да повярвам че наистина си до мен след цели два месеца."

"Липсвах ти нали?"

"Много!"

"Тогава ставай защото дядо Влад ще ни убие а след това отиваме да се разходим."

Така и направихме. Оправих се и слязохме за закуска а след нея излязохме и обиколихме целият град. Бяхме само аз и той както преди само дето бяхме в различна държава. Обаче нямаше търпение да се запознае с Деймън. Защо всички искат да св запознаят  с него? Все пак са мой близки заради мен ли идват или заради него?
Звъннах му и ми каза че си е вкъщи за това право отидохме там където се запознаха и изглежда си допаднаха тъй като седяхме заедно до два часа през нощта говорейки си. Наистина си прекарахме много хубаво. Тези две седмици ще бъдат незабравими тъй като ще бъда с любими хора.