Стъклена Любов

Глава 18

"Какво имаме?" Извиках се по телефона когато Деймън с който не бях говорила от няколко дни реши да ми звънне за да ми съобщи новата новина.

"Дата за сватбата"

"Мен някой попита ли ме?"

"Да не мислиш че някой е попитал мен?"

"Ще ме подлудите."

"Да да, ясно, но ще трябва да се видим за да оправим някакви си глупости."

"Не ме интересуват изберете каквото искаш"

"Не ти пука? Ела го кажи на нашите. А може и на вашите или още по добре да организираме още една вечеря. Щом приключиш с работата Ела право вкъщи." Затвори ми оставяйки ме да си изкарвам яда сама на себе си. От къде пък дойде тази сватба? И кога въобще е? Поех си въздух за да се успокоя и се върнах на снимачната площадка където продължихме още три часа със снимките и вече можех да се прибера. По точно да отида при Деймън. Качих се при Карлос и той ме закара пред апартамента му без да си кажем нищо. Наистина постоянно сме заедно и вече няма какво да си кажем. Всъщност аз имам какво да кажа, но не мога да го направя.

Слязох от колата и се качих на етажа на Деймън и почуках на вратата. Няколко секунди по късно пред мен се показа мъжа облечен в черен костюм както винаги. Често казано съм го виждала единствено с ризи и костюми. Все едно няма други дрехи.

"Майките ни са тук"

"Мама?" Значи майка ми е дошла без да ми каже нищо. Кой знае какви глупости й е наговорил Деймън. "Здравейте" поздравих жените които бяха седнали на дивана и се смееха на нещо.

"Здравей, миличка" отвърна ми Луси

"Как мина работният ти ден?" Попита ме майка ми докато с Деймън сядахме до тях.

"Ами добре. Малко съм изморена."

"Тогава нека не се бавим а да започваме."

"Какво по точно трябва да правим?"

"Покани, украси и всякакви глупости" отговори ми мъжа.

"А кога всъщност е датата?"

"29 Юни"

"Това е след месец!"

"Разгледайте сватбените каталози ние ще приготвим кафе и идваме." Майка му смени темата и двете жени се преместиха в кухнята. Облегнах се на дивана и силно пуфтене излезе от устата ми.

"Хайде да правим каквото трябва за да се свършва." Подаде ми един каталог и аз го взех започвайки да разлиствам страниците.

"До къде стигнахте, младежи?" Луси ми подаде таблата с кафетата и си взех едно.

"До никъде. Не знам как се организира сватба и не знам от къде да започна" отговорих й честно.

"Не се натъжавай миличка нали за това сме тук. Направили ли сте списъка с гостите?" Попита ни докато сядаше до сина си. Аз от своя страна я погледнах тъпо и поклатих отрицателно с глава. "Добре, тогава нека започнем с това за да знаем колко покани трябва поръчаме."

Каквото и да ми кажат от сега нататък ще се съгласявам. Ако ме питат за мнение ще казвам да страхотно е и ще продължаваме напред. Минаваше седем часа вечерта а ние те първа правехме списъка с гостите.

"Двеста човека не са ли малко много?" Попита мъжа до мен след като преброихме общите си гости.

"Може да ви се струват много, но няма как да поканим някой а друг не."

"Но, Майко, тук има хора които дори не познавам."

"Но ги познават родителите ни" отговорих вместо жената "на нас няма да се обидят, но на тях ще се." Точно така беше за това и не бързах да се омъжвам ама то какво стана.. "какво следва?"

"Да изберем покани, мястото също. Украса, дрехи"

"Нямаме кумове" най накрая се усетих и погледнах Деймън.

"Покани когото искаш на мен ми е все тая." Отговори ми и се загледа в сайта за сватбени покани на телефона си. "Може би някои твои приятели."

"Знам точно кой ще бъде, спокойно. Дай да видя" дръпнах телефона му и той ме погледна лошо. Май не трябваше да го правя, но няма време за връщане назад. Имах точната идея как ще поканим кума и кумата и това нямаше как да почака.