Стъклена Любов

Глава 7

Отворих очите си заедно със първите слънчеви лъчи от деня. Но какво беше това? Светло синя стая? Това не беше моята стая. Обърнах главата си и видях полу голото тяло на Деймън. Какво прави той при мен? Или какво правя аз при него? Защо не съм си вкъщи?

"Деймън" проговорих тихо докато и чакай гърба си на рамката на леглото а в същото време той се обърна поглеждайки ме. "Какво правя тук?"

"Снощи ти прилоша и те докарахме тук."

"Това.. твоята стая ли е?"

"Не. Ако се притесняваш сама спа. Преди малко дойдох за да те събудя"

"Но не ме събуди. Колко е часа?"

"Седем и половина"

"Моля? Трябва да се прибера. Къде е телефона ми?"

"На нощното шкафче"

Обърнах се на ляво и видях телефона ми върху бялата повърхност. Взех го и установих че имам 10 пропуснати обаждания от мама и 26 от Карлос плюс няколко съобщения и от двамата.

"Боже. Кажи ли адреса бързо"

"Какво ти стана?"

"Кажи ми адреса си. Шофьора ми трябва да дойде до тук и да ме прибере до 8:30 най късно без нашите да разберат"

"Но защо?"

"Ако татко и дядо разберат че снощи не съм се прибрала съм мъртва"

"Аз ще те закарам у вас"

"Не е нужно само ми кажи адреса си"

"Казах че ще те закарам" каза за последно и излезе от стаята. Трябва да говоря с мама. Да разбера дали татко и дядо знаят. Набрах номера й и изчаках да ми вдигне.

"Валъри, къде си момиче?"

"Ще ти обясня щом се прибера. Моля те кажи ми че татко и дядо не са разбрали че не съм вкъщи"

"Все още не знаят. Прибери се колкото може по бързо защото ако закъснееш и минута няма да те спасявам." Предупреди ме и ми затвори. Бях облечена с пижама която сигурно е на Киара. Съблякох я и облякох дрехите от предишната вечер. Излязох от стаята и тръгнах по коридора. Къде съм? Кой живее в тази къща? Ами ако са родителите им са тук и ме видят? Какво ли са им казали? Аз какво ще им кажа? Докато мислех изведнъж една от вратите се отвори и от стаята излезе Киара.