Деймън
Главата така ме болеше от сутринта. Даже не помня да съм бил пиян. Добре де губят ми се няколко моменти, но чак пък толкова.
"Така и не разбрах кога успя да се напиеш"
"Аз също"
"Както и не разбрах как така се държа толкова мило с Вал"
"Хубаво е че е освободила деня си за да организира парти за рожденият ми ден"
"А как така я покани на танц?
"Ти си виновен за това. Правеше ми знаци пред нея за онези в склада. Казах й че си ме накарал да я поканя да танцуваме. Казах й да го направим за пред гостите"
"Какво си й казал?"
"Искаше да й кажа за това което говорихме ли?"
"Все някога трябва да й го кажеш"
"Не е нужно"
"Та иначе значи за това изглеждаше тъжна?"
"Какво имаш предвид?"
"Сериозно ли не забеляза?" Повдигна веждата си а аз в отговор поклатих отрицателно глава "изведнъж настроението и се промени. Сигурно е било заради този твой израз"
"Защо пък аз да съм виновен отново?"
"Понеже си! Валъри има чувства къч теб!"
"Не е вярно. Щях да забележа ако беше така"
"Както забеляза и нацупената й физиономия"
"Ти нямаш ли си собствен живот?" Станах от стола си и тръгнах към вратата за да изляза от офиса
"Бягай бягай" чух преди да затворя вратата. Поех си дълбоко въздух и се обърнах към бюрото на което беше Алианс гледаща ме. Какво толкова? Направих й знак да тръгне след мен и влязох в кабинета си. Не след дълги тя също влезе заключвайки вратата.
***
Изгоних Алиана преди някой да се усети че може да е при мен и погледнах телефона си. Минаваше пет часа. Нямах обаждане от Валъри или от чукът. Единствено от Теа. Няколко пропуснати и няколко романа колко много й липсвам. Не сме се виждали сигурно месец понеже беше в чужбина по работа. Била е при някой любовник.
"Кажи Теа" проговорих щом ми вдигна
"Защо не ми вдигаш? Не отговаряш и на съобщенията"
"Какво искаш Теа?"
"Да се видим. Липсваш ми. Чакам те вкъщи" затвори ми преди да кажа каквото и да било. Явно трябва да отида.
Валъри
Днешният ден беше много изморителен. Прибрах се чак в седем вечерта и единственото нещо което исках беше да се изкъпя, да вечеряме и да си легна понеже утрешният ден ще бъде още по натоварен.
"Трябва ми помощ" започна Деймън щом отворих вратата на банята и го видях полу гол пред мивката.
"Какво има?"
"Как се маха това?" Полазя ми розата която беше в ръцете му. На нея имаше червено петно.
"Червило?" Погледнах го. Кара ме да изпера червилото на любовницата му?
"Не мога да го дам на персонала. Всички знаем че скоро не си носила такова червило"
"И искаш аз да го оправя?"
"Опитах се но не се маха." Въздишка излезе от устата ми и взех ризата от ръцете му.
"Видял си се с Теа" казах без да отделям поглед от ризата в ръцете си. "Поздрави я следващият път. Ако ви остане време"
YOU ARE READING
Стъклена Любов
RomanceЗа сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
