За сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
"Колкото да измрънкаш за последен път че си гладен. Готова съм" станах от стола на който бях седнала и обух белите си токове.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Излязохме от стаята и отидохме към асансьора а след рова излязохме от сградата.
"Къде предлагаш да вечеряме" попита че
"Когато идвахме видях един ресторант. Изглеждаше хубав."
"Ти също изглеждаш добре, но.."
"Ти пък си точно такъв какъвто изглеждаш"
"Секси"
"Не. Идиот!"
"Но секси" поклатих глава и се засмях. След няколко минути бяхме в ресторанта и се настанихме на една маса.
"Добър вечер" поздрави ни младият сервитьор "червено или бяло вино?"
"Моля?" Попита мъжа срещи мен.
"Предлагаме почерпка от ресторанта. Ако не пиете алкохол може да ви донесем каквото пожелаете"
"Червено вино мисля че звучи добре" погледна ме набързо и му кимнах за съгласие. Сервитьора ни сипа в две чаши и ни остави менюта. "Наздраве.. любима" вдигна чашата си и се подсмихна.
"Не го повтарях когато сме сами" аз също вдигнах чашата си и леко ги чукнахме. "Може ли да ме снимаш?"
"Да не си ме взела за свой фотограф?"
"Стига де. Искам да кача стори в инстаграм" Все пак мъжа се съгласи и ми направи една снимка която публикувах.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
