Стъклена Любов

Глава 24

Ето че вървя към олтара в красива бяла рокля, букет в едната ръка а другата увита около ръката на баща си. В далечината виждам бъдещият си съпруг а до него кумовете, шаферите и шаферките. Всички бяха прави и втренчени в мен. Някой се усмихваха а други плачеха. От щастие явно. Само аз не знаех как се чувствам.

Застанах пред бъдещият си съпруг и татко ме целуна по челото а след това стисна ръката на Деймън и зае мястото си. Погледнах Деймън и ми хвърли една окуражителна усмивка. Той също изглеждаше странно. Все едно беше уплашен.

"Скъпи, гости, роднини и приятели. Събрали сме се в този ден за да съберем две души в една. Две сърца биещи за едно." Проговори възрастната жена а аз не отделях погледа си от този на Деймън. Някак ме успокояваше. "Деймън Уолтън, съгласен ли сте да се ожените на Валъри Стоун? Да я обичате и подкрепяте в добро и зло докато смъртта ви раздели?"

"Да" отговори и се чу ръкопляскане.

"Вие, Валъри Стоун, съгласна ли сте да се омъжите за Деймън Уолтън и да го обичате и подкрепяте в добро и зло докато смъртта ви раздели?"

"Да!" Отговорих и отново се чу ръкопляскане само дето този път имаше и няколко подсвирквания.

"С честта дадена ми от Бог ви обявявам за съпруг и съпруга. Може да целунете булката."

Целувка? Моля? Погледнах стреснато Деймън който се доближи до мен и нежно залепи устните си за челото ми. Отдъхнах си. Не бях готова да се целунем.

"Деймън, не се срамувай!" Извика се някакво момче "горчиво" и така започнаха всички след него. Деймън ме погледна и докосна съвсем леко устните ни и тогава отново се му онова ръкопляскане.

***

Вечерта мина добре. Всички се веселиха, пиеха и танцуваха. Почти никой нямаше по масите понеже през цялото време бяха на дансинга. Както с Деймън бяхме на дансинга поклащайки се леко неловко и уморено пред нас застанаха Айла и Алекс които ни дадоха някакъв бял плик. Какво пък е това?

"Тъй като казахте че не сте организирали меден месец това ще бъде нашият подарък." Какво? Отворих плика и видях два билета за Бали. Едноседмична Почивка на Бали за двама. Само двама. За съпруг и съпруга. За мен и Деймън. Само аз и той.

"Нямаше нужда. И без това Деймън има много работа във фирмата."

"Да, за това резервирахме за една седмица. Утре тръгвате!" Ще припадна.

"Много ви благодарим" благодари им Деймън понеже аз си изгубих азбуката някъде. Двойката пред нас се усмихнаха и ни прегърнаха.

"Но, Айла, куфара ми не е готов"

"Всичко съм уредила миличка. Утре в 10 часа е полета ви."

Страхотно. Абсолютно всичко е уредено и няма какво са направя за да не отидем. Изглежда че ще отидем и един Господ знае какво ще се случи там.