Стъклена Любов

Глава 11

Деймън

"Влез!" Извиках след като се почука а след това масивната врата се отвори. "Кажи, Чук?"

Чукът беше един от май близките ми хора след семейството. Познаваме се от когато бях на десет а той на деветнадесет години. От тогава се сближавахме до такава степен че днес да го наричам "дясната си ръка"

"Имаме си гости в старият склад" съобщи ми и веднага преместих погледна си от документите върху него. Новият хотел ще почака малко.

"Турците?"

"Да. Братята ти също пътуват натам"

Оставих химикалката която държах в ръката си и се изправих от въртящият се кожен стол а след това с Чукът излязохме от кабинета ми.

***

Пристигайки пред старият склад видях братята си които ме чакаха до колите си. Слязох от черният си мустанг и отидох до тях. Около нас се бяха събрали сигурно десет човека които щяха да останат на вън за да пазят да не би някой да иска да ни направи посещение.

"Братле, не се ядосвай много" Макс ме предупреди преди да влезем. Единствено го погледнах и той успя да разбере че това няма как да стане. Влизайки в голямото помещение видяхме един мъж завързан на стол точно в средата на склада а до него беше Симбата който изглежда се е справил доста добре с ботокса по лицето му.

"Какво става тук?" Проговорих докато отивахме към тях.

"Изглежда си имаме гост. Симба, посрещна ли го подобаващо?" Изглежда и големият ми брат ще се прави на корав. На бързо се огледах в помещението и забелязах стоящите мъже в тъмните ъгли. Усмихнах се доволно и явно малкият ми брат също ги забеляза понеже им направи знак и само след секунди имахме три стола пред нас. Братята ми седнаха на тях гледайки плячката ни а аз отидох до него.

"Извинявай, не сме много гостоприемни. Нещо за пиене? Чай или кафе?" Попитах го.

"Пуснете ме."

"Не бъди груб" Доминик го погледна "сърдито" и се облегна на стола си.

"Да разбирам че нямаш нужда от нищо, така ли, Abi?" Попитах и съблякох сакото си оставяйки само по бяла риза. Наведох се оставяйки сантименти между лицата ни. "Къде е шефа ти?"

"Нямам шеф!"

"Колко си сладък" засмях се и хванах ченето му "къде се намира шефа ти?"