Стъклена Любов

Глава 35

Деймън

От два месеца постоянно излизат нови статии за мен и Валъри. Някой започва да издава кой съм малко по малко. Има снимки пред вкъщи на коити се вижда само нейното лице докато аз съм в гръб. Наредих на Чукът да не я оставя и за секунда сама дори и да бъде в двора на къщата.

Разглеждах новата статия за Валъри. Поне не беше за личният й живот а за премиерата на филма която ще бъде в Петък вечер на 12ти Ноември .

Телефон ами звънна и видях че беше точно тя. Веднага се притесних да не би да има нещо и веднага вдигнах, но в съшият момент се почука на вратата"

"Деймън" проговори тя

"Дай ми минута." Казах й "влез"

"Господине, извинете ме" вратата се отвори и се показа асистентката на Макс. Яко парче.

"Какво има Алиана?"

"Господин Макс моли да подпишете тези документи" постави синята папка на бюрото ми като се погрижи а имам хубава видимост към гърдите й.

"Какви са тези документи?"

"За хотела в Санкт Петербург" кимнах й и прелистих до последната страница където бяха подписите на татко и на Макс. Щом те са подписали значи всичко е точно така че взех химикалката си и извъртях подписа си върху мелият лист. "Благодаря ви" все папката и излезе.

"Валъри, Чуваш ли ме?"

"Да. С кой говори?"

"Асистентката на Макс. Какво има?"

"Просто исках да ри кажа че след пет дни е премиерата на.." прекъснах я.

"Знам. В Петък вечер от осем часа."

"Явно си видял статията преди да ри звънна"

"Явно" усмихнах се

"Ще дойдеш ли с мен?"

"Аз? Защо не забереш момичетата с теб?"

"Искам всички да бъдете с мен. Нали сме семейство все пак. Никълъс също ще бъде"

"Добре"

"Съгласен си?"

"Да. Ще дойда"

"Страхотно. А Киара в офиса ли е?"

"Сутринта я видях. Не знам дали все още е тук"

"А може ли да те помоля още нещо?"

"Какво?"

"Скоро самолета на Ник ще кацне и се чудех.."

"Да, може да дойде вкъщи"

"Не, не това. Не се чувствал удобно. Исках да питам дали ще може довечера да отидем в къщата на нашите. Искам да го видя"

"Ще отидем. До два часа ще се прибера и ще отидем"

"Благодаря. Доскоро" усетих радостта в гласа й.

"Чао" затворих и се усмихнах. Не питайте защо просто така се случи.

***

Реших да мина през склада преди да се прибера вкъщи за да видя какво се случва там. Дали тези двамата глупаци не са казали нещо ново.

"Какво става, Симба? Тези казаха ли нещо?"

"Не, шефе. Пребити са, но Нищо не казват или поне не можем да ги разберем"

"Толкова много хора имаме и никой от тях не знае турски."

"Ще се опитам да изкопча нещо колкото се може по скоро"

"Добре. Сега ще тръгвам. Довечера съм при родителите на Валъри"

"Приятно прекарване Шефе. Аз ще се връщам при онези двамата" кимнах му и той влезе в склада с аз се качих в колата и отидох вкъщи.

"Здравейте" поздравих жените на семейство Уолтън които бяха в кола и си говореха за нещо.

"Здравей сине" отвърна ми мама а снахите у ми де усмихнаха

"Валъри, готова ли си?"

"Да"

"Отивам набързо да се оправя и тръгваме."

"Къде ще ходите?"

"При родителите ми. Днес пристигна Никълъс и исках да се видим. Нали не е проблем?"

"Разбира се че не миличка. Поздрави ги от мен и им кажи че много скоро ги чакаме на вечеря"

"Ще им кажа"

Оставих ги да си говорят и отидох в спалнята където все още спях на дивана, но за това ще се оплаквам друг път.