За сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
"Имаме дата за сватбата" казах на Ник докато говорехме по телефона а аз се оправях. Днес трябва да ходя на пазар за рокля понеже така се случи да нямам работа а не се знае кога отново в ще се стане това нещо.
"Така ли? Кога?"
"На 29 Юни. Очаквай покана"
"А аз имам билети за Русия"
"Каквоооо" след чутото останах на място. Как така? Кога ще идва?
"Чакай ме съвсем скоро, скъпа, но ще трябва да сменя датата за връщане. Все пак ще си имаме булка"
"Кога ще дойдеш?"
"Ще разбереш щом ти почукам на вратата."
"Стига де, Ник"
"Айде отивай на пазар. Да ми изпратиш снимка на роклята" изпрати ми въздушна целувка и затвори. Ужасен е когато прави така.
Погледнах се за последно в огледалото и слязох на долният етаж.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Трябваше да отидем за рокля, но преди това с Деймън имахме малко работа която нямах търпение да направя. Наистина от всичко свързано със сватбата единствено за това нямах търпение. Карлос ме закара до Деймън и се върна в къщата за да може да закара майка ми по късно в магазина за булчински рокли. Качих се с асансьора до етажа на Деймън и позвънях на звънеца. Отвори ми и познайте. Отново беше облечен в риза. Да си призная тези дрехи много му отиваха, но само такива ли носи?
"Идват ли?" Подминах го влизайки в апартамента.
"Да, след по малко от пет минути ще бъдат тук. Ти нали не го забрави?"
"Разбира се ме не съм го забравила" погледнах го за кратко "бутилката пазиш ли я?"
"Да, но имаме малък проблем." Чувайки това изречение спрях с всичко което правех и погледа ми се заби върху неговият. "За да не я изпия трябваше да я скрия и от мен самия"
