Деймън
"Забелязана е младата актриса Валъри Стоун на 16 Новмеи малко след 20:00 да се забавлява със съпруга си в Луна Парк малко извън Москва."
Спрях да чета и плъзнах пръста си по екрана където видях снимки от предишната вечер.
"Тези папараци никога ли няма да спрат?" Валъри се ядоса.
"На мен ми е странно че на нито една снимка не се вижда лицето на Деймън а той дори не се е крил" отбеляза Никълъс карайки Валъри да св замисли
"Прав си" каза тихо тя и се обърнах към баща си. Днес се бяхме прибрали от вилата и веднага щом отворих телефона си видях новината.
"Така се е случило." Каза татко.
"Но,Кевин, не е ли малко странно? Никой не знае кой всъщност е съпруга на Вал и всички искат да се докопат на негова снимка. Как може да попаднат на тях и да не се опитат да го снимат." Той беше прав мамка му. Кои са тези които ни следят? Какво целят с това? Със сигурност тези снимки не са направени от най обикновени новинари понеже както каза Ник щяха да снимат лицето ми.
Обърнах погледа си към Валъри която изглежда че обмисляше случилото се. Очите й бяха колени колкото топка за тенис и с нокътя на палеца си закачаше меките си устни.
"Валъри" проговорих тихо и тя веднага премести погледа си върху мен. "За какво мислиш?"
"Аз" започна тя, но млъкна все едно мислеше какво да каже. Зарови пръстите на ръцете си в русата дълга коса и продължи "не знам. Чудя се кой може да е направил тези снимки и какво иска от нас" седна до мен и подпря лакти на коленете си а с дясната си ръка подпря челото си.
"Не се притеснявай" позволих си да погаля гърба й за да я успокоя малко "може да не е нищо сериозно." Казах поглеждайки по големият си брат за да може да ме подкрепи.
"Да, Деймън е прав" започна той "може би просто уважават решението ви да не се показва лицето му" наистина ли това беше единственото което измисли?
"Това няма как да се случи, Макс. Ние може да се съобразяваме с желанията на другите, но те не са като нас."
"Хубаво, стига сте мислили за това." Мама се появи с чиния с курабийки. Остави я на масата и седна на дивана. "Сине, къде смятате да бъдете на рожденият ти ден?" Смени темата
"Не знам, не съм мислел за това." Зачислих се за рожденият си ден и за случващото се около нас. "Може и да пропусна тази година"
"Как така да пропуснеш?" Попита ме Макс "имаш юбилей"
"И какво от това?"
"Плюс това е първият ти рожден ден откакто си женен" включи се и майка ми. Добре, да кажем че организираме парти аз как ще се забавлявам като единственото за което ще мисля ще бъде дали Валъри е добре!? Не исках да продължаваме тази тема за това замлъкнах, взех си кутията с цигари и излязох на двора. Запалих си една цигара и започнах да мисля някакъв план с който да се отървем от проблемите. След два дни ще започнат снимките на новият сериал в който ще участва Валъри. Ще трябва от сутрин до вечер да бъде сама а аз или че умра от притеснение или ще седя зад камерата чакайки я да свърши. Как стигна до тук Деймън? С какво сгреши? Или по точно за коя грешка си плащаш?
CZYTASZ
Стъклена Любов
RomansЗа сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...