Разделихме се в две коли и пътувахме от няколко часа към вилата на семейство Уолтън. По навигация показва че ни остава още половин час.
"Ходили ли сте преди в тази вила?" Попитах момичетата на предните седалки.
"Да, често ходим. Много е красиво. Не е толкова голяма колкото къщата. Има три спални, хол, кухня. В двора има стъклена пристройка за да може през зимата да ни е топло. Лятото се вдигат чрез някакъв механизъм." Обясни ми Киара.
"На нас лично ни харесва много там. На теб също ще ти хареса. Уютно е и е в планината което означава че сме свеж въздух"
"Лошото е че влезе ли Ноември месец е много студено там."
Докато ми разказваха момичетата за вилата и колко хубаво са си прекарвали там вече бяхме пристигнали. Уверих се че не са ме излъгали. Къщата наистина беше много хубава. Също и беше много студено.
Взехме багажа от колите и влязохме в къщата."Еха"
"Казахме ти"
"Как ще спим?" Попита ни Доминик.
"Тъй като стаите са само три защо не се разделим на мъже и жени?" Предложи Дилара "може ние трите да спим в голямата стая която има двойно легло и единично а Вие четиримата да се разделите по двама в стая"
"Добре става." Съгласи се Макс "ние ще оставим нещата в стаите а вие... правете каквото искате" мъжете взеха багажа ни и тръгнаха на някъде.
"Хайде да ти покажем къщата" Киара хвана ръката ми и трите тръгнахме на някъде. Видях хола, кухнята, двора и стаята в която ще бъдем ние.
След това отидохме пред съседната врата и почукахме а след това Дилара отвори."Какво правите момчета?" Попитахме Деймън и Макс които седяха на леглото.
"Почиваме си"
"Почивате си? А кой ще запали това барбекю?"
"Малкият" отговориха и двамата едновременно.
"Малкият ще прекара време с жена си и дъщеря си" подаде се главата на Доминик и прегърна Дилара а тя се засмя.
"Винаги си измисляш оправдание" средният брат започна да мрънка. "Главата ще те боли, кръста ще те боли от шофирането, лошо ще ти е от завоите."
KAMU SEDANG MEMBACA
Стъклена Любов
RomansaЗа сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...