Алармата на телефона ми звънна в 19:20. Изгасих я и станах от леглото. Трябва да си оправя дрехите или да помоля някой от персонала да ми ги оправи. Избрах си дрехи и се преоблякох а след това слязох на долният етаж. В хола отново бяха родителите ми.
"Здравейте" седнах на диванчето.
"Почина ли си скъпа?"
"Ами да горе долу."
"Ами хайде да сядаме. Дядо ти също ще дойде" татко се изправи и ние след него. Тримата тръгнахме към трапезарията и се настанихме на местата си. Две минути по късно чух стъпки и разбрах кой е. Дядо ми Владимир. Щом го видях веднага де изправих и отидох до него.
"Здравей дядо" прегърнах ги
"Момичето ми, как си?"
"Добре съм, дядо, ти как си?"
"Добре съм миличка. Колкото се може за човек на моята възраст"
"Татко, че какво ти е на възрастта?" Попита майка ми. С дядо се запътихме към масата и седнахме.
"Ще разбереш някой ден дъще. Приятен апетит" всички започнаха да се хранят.
В моето подсъзнание обаче се повеи една картина. Едновременно хубава, но и гадна картина. Цялото семейство се бяхме събрали на тази маса. Аз, родителите ми, вуйчо, братовчедите ми, дядо. И тя! Смеехме се всички заедно. Аз бях все още дете. По големите ми братовчеди ме дразнеха за нещо а тя им се караше да ме оставят. Толкова е прекрасна. Винаги е била. Облечена с най красивите дрехи и усмивката й.. никоя дреха или бижу не можеха да се мерят с тази прелестна усмивка.
"Валъри чуваш ли ме?" Гласът на мама ме изкара от мислите. Погледнах я и видях притеснението в погледа й "миличка всичко наред ли е?"
"Да.. да мамо.. не се притеснявай"
"Дъще, защо не ядеш? Да не би да не ти е вкусно?"
"Не дядо, глупости. Всичко е страхотно, просто се бях замислила."
"За какво? Искаш ли да ни споделиш?"
"Ами.. за утрешният ден. Започват снимките на новият Филм и за малко се притеснявам"
"Няма за какво. Ти си невероятна"
"Благодаря ти татко" усмихнах се леко и хванах вилицата започвайки да се храня. Добре де просто си играех с вилицата, но не мога да се съсредоточа на това място. Щом дойдох усетих липсата. Нямаше никой. Къщата за пръв път беше толкова празна. Винаги тя ни събираше. Винаги е измисляла повод за да ни събере дори и веднъж в годината да е било. "Извинете ме може ли да отида в стаята си?"
STAI LEGGENDO
Стъклена Любов
Storie d'amoreЗа сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
