Деймън
Почуках на вратата и изчаках да чуя позволение от баща си а след това влязох в стаята при него.
"Защо се забави толкова?"
"Ами татко.. не ми беше добре"
"Отново ли ти става лошо?"
"Не не е това. Просто главоболие. За какво си ме викал?"
"Исках да говорим за това снощи. Може да съм си премълчал, но все още мисля че трябва да кажеш на съпругата си"
"Ще те помоля ти да не й казваш нищо."
"Добре. Какво стана с охраната?"
"Ами мисля да й сложим едно момче за проба. Искам да е някой на когото имаме доверие" казах му и бях сигурен че е разбрал за кого говоря.
"Добре веднага ще го уредя. Може да слизаш за закуска след малко и аз ще дойда" загледа се в телефона си а аз излязох.
На стълбището се засякох с Валъри и я спрях.
"Какво искаш?" Попита ме тя.
"Днес едно момче ще бъде с теб по работите които имаш"
"Ясно. Охрана"
"Да точно така."
"Казах ти че не ми трябва"
"Щом казвам че няма да излизаш сама значи че няма да излизаш сама и точка"
"Я не ми слагай точки" не й обърнах внимание понеже не желаех този разговор да продължава плюс това бях гладен. Слязох по стълбите и седнах на трапезарията където бяха Дилара и Доминик.
"Къде си бил цяла нощ, глупак такъв?"
"Я не ми дръж сметка" отпих от кафето което беше пред мен.
"Не ще ти държа. Кой знае в какво положение си поставил горкото момиче"
"Нищо му няма на момичето."
"Момчета стига." Скара ни се Дилара "вашите идват"
***
Валъри
Излязох с охраната която Деймън ми беше сложил и ме закара пред огромната сграда в която имах фотосесия за списание а след това ще ми вземат и интервю. Друго нямаше какво да правя цял ден и най вероятно ще прекарам остатъка от деня в къщата.
YOU ARE READING
Стъклена Любов
RomanceЗа сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
