"Не сме говорили няколко дни и живота ти се преобърна ба 180 градуса" каза Ник след Кати му разказах какво се беше случило. Почти всички. Не му казах за мафията
"Така изглежда."
"И окончателно сте разделяте?"
"Да. Утре ще говоря с адвоката си да задейства делото"
"А наистина ли го искаш или просто си инат и ще ги направиш просто така"
"Не знам"
"По лесен въпрос.. Ако на делоти когато попитат Деймън дали е съгласен за развода той отговори че не не е съгласен. Какво ще правиш?"
"Ще го измисля тогава"
"Вътрешно се надявал да не бъде съгласен нали? Искаш да се появи пред вратата на дядо ти и.."
"Никой няма да го пусне. Всички знаят ме не искам да го виждам и наредих да не го пускат"
"Добре, тогава ако дойде и разбие вратата с ритник, мине през охраната, влезе в стаята ти, каже ти ме те обича и те целуна ти какво ще направиш?"
"Ти на мия страна беше"
"На страната на Дейвал"
"Какво?"
"Деймън и Валъри"
"Ти на не си на 15?"
"Стига де сладко е"
"Ти ли го измисли?"
"Да"
"Личи си"
"Абе я стига"
"Ти нямаш ли работа? Не трябва ли са смесваш разни неща в епроветки?"
"Значи не искаш да си говорим?"
"Ако ще ми говориш за Деймън не, не искам"
"А ти наистина ли беше с шофьора си?"
"Много добре знаеш за свете ми правила"
"Не изневеряваш и не се връщаш при бивш"
"Точно."
"А тогава какво е видял?"
"Абсолютно Нишо. Просто човека искаше да изкара мен виновна докато любовницата му беше в спалнята."
"Аз пък мисля че и той е влюбен в теб"
"Наистина ли няма да сменим темата?"
"И какво да обсъдим?"
"Не знам."
"Как се чувстваш?"
"Сериозно?"
"Май е по добра идея да затварям"
"Добре. Друг път ще се чуем."
"Чао"
Затворих и захвърлих телефона на леглото. Главата че болеше от толкова много мисли. Почти ме бях спала защото размишлявах случващото се.
Застанах пред огледалото и се погледнах. Свалих мекият пуловер и забелязах белезите по тялото ми причинени от онези хора.
Добре, Деймън ме спаси, но от къде да знам че няма след време да ми причини и по лоши неща? Не мога да знам. Няма и да разбера...
YOU ARE READING
Стъклена Любов
RomanceЗа сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
