Гледна точка на Хари
Оставих Луи по средата на пътя , видимо объркан и честно казано не знам къде отивам . Нито пък къде точно се намирам . Все още града ми е непознат , а наоколо има само еднакви сгради . Изобщо не мога да се ориентирам . Но това не ми беше най- големия проблем .
Луи не ми каза нищо . Предполагам е защото аз просто не го оставих да го направи . Както и да е . Мисля , че постъпих правилно . Въпреки че толкова много исках да прекараме следобеда заедно . Очаквах да ме последва , но не го направи .. и не го виня . Сега просто трябва да помисля как да се прибера .
Вървях известно време и най-накрая успях да си хвана такси . Прибрах се и се проснах на леглото моментално . Чувствам се толкова гадно . Дали ми е сърдит , че го оставих ? Дали е отишъл при нея ? Защо не ми се обади ? Трябваше ли изобщо да ми се обажда ? Ама че съм прецакан . Защо трябваше да се влюбвам в единствения си приятел ? Знаех си че все нещо ще се прецака . Нищо в моя живот не минава гладко .
Поглеждах от време на време към телефона си да вида дали ми е писал или звънял , но не . Явно е осъзнал , че наистина не му трябвам . Или пък е прекалено зает да се натиска с приятелката си .
Реших да стана и да се посъвзема . Преоблякох се , хапнах нещо и седнах да поуча . Беше трудно да се съсредоточа , но все пак успях да направя каквото трябва . Беше станало късно . Легнах на леглото си и тайно се надявах да получа съобщение или обаждане . Накрая заспах .
.......
На сутринта станах рано . Измих зъбите си и се върнах в стаята да помисля какво да правя днес . Откакто той се появи свикнах да не съм сам през уикендите , но не мога да му се обадя . Бях си написал вече домашните , а да уча уроците напред ми звучеше твърде недобре . Наистина не знам какво да правя .
Деня мина мъчително бавно . Не получих нито едно съобщение или обаждане . Защо ли се надявам ? Вече е ясно че съвсем се е отвратил от мен .
Стана доста късно и си легнах . Мисълта за двата пъти в които се целунахме ме държеше буден дълго време . Самообвинявах се във всяка една секунда . Не можеше ли просто да си държа устата на страна от неговата ? Всичко щеше да е по лесно .
........
Тръгнах рано за училище . Седнах в закусвалнята както правех обикновено , но нямах грам апетит , а чай изобщо не ми се пиеше . Реших да пробвам кафето . Луи винаги пие , трябва да е хубаво .
YOU ARE READING
Little Black Dream
FanfictionЛуи Томлинсън е 17 годишно момче от Лондон. Уверен е в себе си, има си красиво гадже и куп приятели. Преди 5 години претърпява самолетна катастрофа. Оцелява по чудо, но изпада в три месечна кома. От тогава насам сънува един и същ сън.Сън, от ко...