Little Black Dream

Глава 49

- Хей , вчера ти звънях , но не успях да се свържа . - Раян ми каза докато чакахме пред кабинета по биология .

Бях забравил , че си разменихме номерата и в първия момент се учудих .

-О , ъм .. извинявай . Бях си изключил звука .

Спомени от снощи изплуваха в съзнанието ми . Беше невероятно , но сега се чувствам някак некомфортно при мисълта .

- Та за какво си ме търсил ?

- Може да ти прозвучи странно , тъй като се познаваме от 2 дена , но ако те поканя на рождения си ден би ли дошъл ? - изглеждаше ми малко нервен .

Уау . На рождения си ден ? Мен ? Уау .

- А , ами .. - не искам да му отказвам , но не си се представям на рожден ден и започвам да се панирам . - Ами .. искам да дойда , но не знам дали ще мога .

О , разбира се , че ще мога , аз нямам друга работа . Но .. сред приятелите му , които не познавам ... та аз самия него не познавам .

- В случай , че решиш да дойдеш , ще е на вилата на баща ми, тази събота . Ела към 8 , ще ти дам адрес . Ще бъде с преспиване , така че си носи каквото би ти било необходимо .

С преспиване ? Абсурд . От къде да съм сигурен , че няма да се събудя с обръснати вежди ? Не му вярвам достатъчно .

- Ъм ... добре .

Какво би накарало някой да ме покани на парти с преспиване, освен намеренията му да ми завърти някой номер ? Кой знае колко алкохол ще има .. .Да , изглежда невинен и дребен , но не се знае какво е замислил .

- Не се притеснявай , няма да има много хора . Предполагам , че няма да ти е неудобно .

Нещо ме кара да си мисля , че държи да отида . Не знам дали това е добре или зле .

Зле е .

Да не се надява , няма да му се оставя .

- Добре , надявам се да успея . Благодаря , че ме покани .

Ама , че съм изкуствен . Чак се издразних от себе си .

Деня мина спокойно . Не попаднах в гадна ситуация , часовете минаваха добре, въпреки , че през цялото време това нещо с заминаването на Луи ми беше в главата . Умирам от притеснение , не мога да си представя да не е наоколо . Все още не съм наваксал изпуснатото , но поне не изпускам още . Движех се с Раян , Мади , а и с някои други , които дойдоха при мен да се запознаят . Всички тук са много възпитани и дори и да не те харесват не те подиграват .. е .. поне не в очите . Изобщо не съм предполагал , че би могло да се случи . Чувствах се толкова добре . Но все пак от време на време си припомнях колко жестоки хора има и как не бива да се доверявам . Въпреки това се опитвах да избутвам тези мисли , защото си дадох сметка колко неща от живота бих изпуснал само заради страх . Обещах си , че дори и да се изгаврят с мен , ще съм подготвен и няма да се разочаровам или натъжа .