- Спокойно, Хари всичко е минало , гледай напред . И моите истории от миналото не са от най-приказните . Знам какво е да се карат родителите . Разказвал съм ти как нашите забравяха за мен и сестра ми понякога . После баща ми се отказа от нас . Замина и сега дори не знам къде е. Не ме търси , а дори и да го направи аз не му отговарям. - Луи се опитваше да ме успокои докато все още бях емоционален глупак и ревях като бебе в прегръдката му .
- Да , но поне не е мъртав . А и погледни се . Не си като мен . Ти си уверен , готин , имаш самочувствие , приятели . Малко хора смеят да те закачат , всички те харесват , уважават те. Умееш да общуваш без да отблъскваш хората . Живота ти е далеч по-добър от моя . От мен нищо не излезе . Само купчина кокали и малко коса.
- Ти си най-прекрасното момче , което някога съм срещал . Най-прекрасното , красиво и специално момче. - той прокара пръсти през косата ми и целуна челото ми .
- Не съм научен на нищо . Не мога да общувам . Не знам как да се държа сред хората и с тях . Не знам толкова много неща . Дори и как да имам самочувствие . Мразя всичко в себе си . Всичко . Мразя тялото си , косата , ръцете , лицето си . Ненавиждам характера си , тази шибана емоционалност . Самонаранявал съм се не веднъж. Преди го правех всеки път щом се връщах към детските спомени . Аз съм просто една развалина , от където и да ме погледнеш. Несигурен съм във всяко едно действие . Без баща не постигнах нищо . Не беше тук да ми покаже . До края на живота си ще си остана такъв жалък боклук . - звучах сякаш се карах на себе си .
- Не ...- гласът му се пречупи , но се държеше .
- Знаеш ли , аз ще тръгвам. Изложих се достатъчно . - тръгнах да ставам , но той ме спря .
- Никъде няма да ходиш . Оставаш с мен . Ще спиш тук отново. - заповяда ми .
- Не мога да спя отново тук . Ще е втора вечер .
- Да можеш . Искам да си с мен .
Гледна точка на Луи
Няма начин да го оставя сам тази вечер . Разтроен е , Бог знае какво може да си причини . Няма никакъв шанс да го оставя точно сега . Ще направя всичко възможно да прекарам вечерта с него , за да съм сигурен ,че няма да си направи нищо .
- И аз искам да съм с теб , но не мога втора вечер поред . Особено след като избягах снощи .
YOU ARE READING
Little Black Dream
FanfictionЛуи Томлинсън е 17 годишно момче от Лондон. Уверен е в себе си, има си красиво гадже и куп приятели. Преди 5 години претърпява самолетна катастрофа. Оцелява по чудо, но изпада в три месечна кома. От тогава насам сънува един и същ сън.Сън, от ко...
