Little Black Dream

Глава 45

- Какво ?! Как така няма вариант ? Направете нещо ! - Луи се караше на някого по телефона .

Събудих се от гласа му , но все още бях полузаспал . Не помръднах , за да не прекъсна разговора му .

- Госпожо , умолявам ви , много е важно .

Завъртях се към него и видях , че е прав и обикаля из стаята нервно и ръка на кръста , само по шорти . Предполагам се е къпал . Жената очевидно му каза нещо , което не иска да чува , защото въздиша затвори очи и се хвана за главата .

- Добре , благодаря ви все пак . - затвори телефона и го тръшна на леглото , като продължи да се разхожда нервно .

- Какво става ? - нямаше как да не попитам.

- Не могат да ни преместят в едно училище . Звънях на учители и на директори . Издирвах номерата им цяла сутрин . Пробвах с нашия директор и с тези на гимназиите , в които ще сме . Всички казват , че ще се отвори прекалено много работа по преместването и никой не иска да се заеме - ядосваше се - Казват , че не си струва за две-три седмици .

- Никакъв ли начин няма ? - попитах съвсем тихо , знаейки отговора .

- Освен да отида на място , но ще ми кажат същото нещо . Много съжелявам , Хари . Ще е само две-три седмици .

- Няма проблем . Не се тревожи за това .

- Сигурен ли си , че всичко е наред ?

- Абсолютно. Самия факт , че си отделил толкова от времето си ме прави много щастлив . Не беше необходимо , наистина го оценявам .

- Разбира се , че е необходимо - най-накрая седна на леглото .

- Осъзнах колко е глупаво . Нищо няма да ми стане за няколко седмици . Не го мисли повече .

- Знам колко е важно за теб , но нищо не мога да направя .

- Наистина съм добре . Кога започва ?

- 7 януари .

- До тогава в почивка ли сме ?

- Явно да . Нищо не са казвали .

- Имаш ли представа колко много материал  изпускаме , а не правим нищо по въпроса ?

- Ще се оправим все някак .

- Това са поне по 7 урока на предмет , за сега . Предстои да изпуснем още . Има цяла учебна седмица до коледната ваканция . Никога няма да ги наваксаме.