Станах малко преди алармата си . Спах неспокойно и съм страшно уморен , но това ми е най-малкия проблем . В 5:50 вече бях готов да тръгна . Страшно рано е , но колкото по-рано отида толкова по-добре за мен . Обадих се на такси и слязох долу да го изчакам . Пътя беше около 20 минути . Колкото повече се приближавахме толкова повече ме обхващаше паниката .
Я се стегни .
Как си оцелял 17 години без Луи ?
Той не ти е нужен . Можеш и без него .
Правил си го и преди ще го направиш и сега .
Надъхвах се почти през целия път . Мисля , че вече имам малко повече смелост . Просто се моля всичко да мине гладко .
Сградата сега ми изглежда още по-голяма . Часът е 6:25 и е страшно пренаселено по коридорите . Явно не съм единствения , който ще идва рано . Трябва да намеря шкафчето си - номер 316 . В нашето си училище няма шкафчета и се надявам да не привиквам много към тях . Отне ми време да намеря третия сектор шкафчета , където беше моето , но успях , в предвид колко неудобно ми беше сред всички тези хора .
Учудвам се , че ми дадоха шкафче . Тук съм за кратко , но най-вероятно са имали свободни .
Когато отключих обаче , видях нечий други вещи вътре . Погледнах отново номера - 316 беше , и на ключа и на шкафчето . Не знаех какво точно става . Докато се озъртах някакъв тежък женски глас ме изкара от мислите ми .
- Хей , какво правиш в шкафчето ми ?
Момичето беше малко по-ниско от мен , със средно дълга черна коса , тежък черен грим и черни дрехи . Изглеждаше от онея пънкари , но нямаше пирсинги или татуси и грима всъщност много и отиваше . Обувките и бяха нормални , не от онези големи платформи . По вида и можех да кажа , че изобщо не и харесва факта , че съм отворил шкафчето й и имам достъп до вещите й . Побързах да го затворя и да обясня .
- Аз .. страшно много съжелявам , не съм искал да взема нищо , дадоха ми ключ за това шкафче нямах представа , че ще има неща вътре , мислех , че ще е празно ..
- Ти да не си от изгорялото училище ? - гласът и беше напълно неутрален , без никаква емоция .
- Да . - отговорих й простичко .
- Предупредиха ме за теб . Ще делим шкафче . - продължаваше да говори абсолютно неутрално .
YOU ARE READING
Little Black Dream
FanfictionЛуи Томлинсън е 17 годишно момче от Лондон. Уверен е в себе си, има си красиво гадже и куп приятели. Преди 5 години претърпява самолетна катастрофа. Оцелява по чудо, но изпада в три месечна кома. От тогава насам сънува един и същ сън.Сън, от ко...
