Little Black Dream

Глава 36

Събудих се в 6.00 . Бяхме забравили да си навием аларма , за това имах късмет , че се събудих . Вече беше станало време да се приготвяме .

Хари беше с гръб към мен .

- Бебенце , събуди се , трябва да ходим на училище . - опитах да звуча възможно най-нежно .

- Буден съм . И няма да ходя днес. - отговори ми със студен глас .

- Защо ?

- Защото не ми се ходи . - продължаваше да ми говори с неутрален глас , обърнат с гръб .

- Не може да не ходиш без основателна причина . - прегърнах го в гръб - Хайде , стани да се пооправиш , да не закъсняваме.

- Казах , че няма да ходя никъде .

- Дай ми причина . - прозвуча леко грубо

Но стана случайно , нямам намерение да съм груб .

- Нищо няма да ти давам . Оставам тук , точка по въпроса . - ядосваше ми се - Да става каквото ще .

Не мога да го оставя да не отиде на училище . И утре няма да иска . Знам , че звуча като баба , но той е много умен . Съвеста не ми дава да го оставя да занемари това , в което е добър . Върви му по всички предмети . Ако продължава така всичко ще отиде на кино . Не мога , просто не мога да го оставя .

- Хари , обърни се към мен .

Първоначално не направи нищо , но после се обърна .

- Днес ще отидем при директора и ще подадем оплакване . Тези , които са ти посегнали ще си получат заслуженото . Ще вървя неотлъчно до теб , няма да те оставя сам и за секунда . Никой няма да ти направи нищо . Не може да те е страх от училището .

- Не ме е страх . Изморен съм от това място . Няма да отида .

Наумил си го е . Много трудно ще го разобедя .

- Хари , разбери че е против правилата да отсъстваш без извинителна причина . Това ще остане в ученическото ти досие .

- Какво толкова ? Ще кажа , че съм бил болен .

- Откъде ще вземеш медицинска бележка ?

- Не знам , от лекарката може би . - отговори иронично .

- Тя няма да ти даде бележка след като види , че ти няма нищо .