Little Black Dream

Глава 62

Прибрах се . Моментално се стрелнах към леглото . Умирах за сън .

Само 20 минути покой и телефона ми зазвъня .

- Хари , къде си ? -разпознах гласът на Луи , въпреки че не погледнах кой ми звъни и бях ужасно сънен .

Бях почти заспал .

- Точно се прибрах .

- Добре ли си ? Всичко наред ли е ?

- Да , всичко е наред . Нямам проблеми .

- Радвам се . Как си ?

- Много уморен . Почти не съм спал.

- Личи си . Не си много разговорлив .

- Извинявай , просто едва стоя буден .

- Няма проблем , лягай си . Ще се видим скоро .

- Кога се прибираш ?

- Ами .. често казано не знам . - звучеше ми сякаш нещо си спестява .

- Ще е днес , нали ? Каза най-късно неделя вечер ..

- Знам , но тази вечер ще има голямо забавяне , а вече изпуснахме по-ранния влак и може да се наложи да останем още една вечер .

- Добре .. връщай се по-скоро . Много ми липсваш .

- И ти на мен . Ще те оставям да спиш . Довиждане , любов моя .

- Довиждане .

Затворих телефона .

Ах , колко обичах да ми се обажда просто така да чуе как съм .

Оставих телефона на страна и заспах .

И така съм спал цял ден ..

Събудих се вечерта.

Минаваше 8 часа . Умирах от глад . Бях пил само едно кафе цял ден .

После защо съм хилав ..

Отидох до кухнята , изядох толкова много неща , че едвам дишам .
Достатъчно съм слаб , ако отслабна още няма да го понеса .

Иска ми се да започна фитнес или нещо такова . Нямам никакви мускули .  "Плочките" ми не се броят , виждат се само защото съм слаб и няма какво да ги скрие .

Всъщност не , няма как да стане . Абсурд
да се появя във фитнеса , сред хората и да изглеждам така и да не мога да вдигна 5 килограмова гира повече от веднъж .

Фитнеса отпада .

Върнах се в стаята си , да се излежавам . Но не мога . Трябва да уча .