Беше си тъмничко и честно казано се страхувах да се разхождам сам из уличките на Лондон . Не е от най-безопасните градове .
Я се дръж. Голям мъж си .
Лутах се известно време . Не ми беше много лесно да ги намеря , но се справих .
Рой , Ранди , Кристофър и Хари бяха насядали на едни стълби .
- Здравейте , момчета ..- поздравих ги щом стигнах до тях.
- Братле , как си ? - Рой стана да ми удари едно рамо.
Всички го направиха .
Отново имаше бутилки алкохол и цигари навсякъде . Носеше се миризма на евтина кръчма. Единствената светлина идваше от уличните лампи .
Седнах при тях на един вестник. Не съм предполагал , че ще стоя в такава среда . Всъщност не знам дали не трябва да се притеснявам и дали не беше грешка , че дойдох . Да , последния път ми беше много приятно с тях , но сред толкова алкохол ..
- Как върви при теб ? Не изглеждаш добре . - Ранди ме попита.
- Мамка му , толкова ли си личи ... - казах по-скоро на себе си
- Любовния ти живот ли не струва ? - гласът му беше доста дрезгав за годините му.
- Мда ..
- Скъсахте ли ? Изневяра или какво ?
Чудя се дали да им разкажа . Е , какво пък .
- Чух го да казва , че вече не ме обича и се чуди как да ми го каже ..
- Оу , това е гадно . Забрави за него , има много риби в морето .
- Чакай , "него"?! - Кристофър изглеждаше доста изненадан . - Ти обратен ли си ?
Това си прозвуча грубичко.
Сигурен съм , че казах на всички , че съм гей . Предполагам изобщо не ме е слушал.- Да .. оказа се , че имам връзка с момче , което дори не ме обича...
- Честно казано гаджето ти изглеждаше кофти тип . - Рой реши , че има право да говори за човек , който не познава.
Трябва ли да се ядосвам , че говори така за него ? Защото определено не ми е приятно.
YOU ARE READING
Little Black Dream
FanfictionЛуи Томлинсън е 17 годишно момче от Лондон. Уверен е в себе си, има си красиво гадже и куп приятели. Преди 5 години претърпява самолетна катастрофа. Оцелява по чудо, но изпада в три месечна кома. От тогава насам сънува един и същ сън.Сън, от ко...