Имах само няколко минути да стигна до салона по физическо. Господин Джърси беше готин и не правеше проблеми ако закъснеем, за това бях спокоен . На бегом изтичах до съблекалните. Първото нещо, което видях беше къдравата коса на Хари. Той беше само по шорти и ровеше в чантата си . Стоях на входа да съблекалнята втренчен в него. Отново. Трябва да се контролирам.
Той извади тениската си за физическо и бързо я облече . Аз също се преоблякох и излязах от съблекалнята .
Часа започна и учителя донесе волейболните топки . Мразех волейбола. Твърде скучен спорт за мен.
-Ще ви разделя по двойки - извика господин Джърси , за да го чуят всички.
С моя късмет сега ще ме сложат с Хари. Но г-н Джърси знаеше, че Найл е най-добрия ми приятел и ме сложи с него, за което съм благодарен . Аштън беше партньор на Хари . Той раздаде по една волейболна топка на всяка двойка и ни остави да играем . Ние повече си приказвахме, отколкото да играем, но това не беше проблем. Нямаше как да не поглеждам към Хари от време на време. Справяше се доста добре с волейбола. Забелязах , че доста момичета му хвърлят по едно око . Разбирам ги , той беше перфектен. Искаше ми се да видя усмивката му. Бях сигурен , че ще е услепителна. Може би ако станем приятели ще мога да я видя. Но той е толкова отдалечен. Какво можех да направя, за да спечеля вниманието му ? Поне да ми каже две думи , да чуя гласа му.
Летящата топка към мен ме извади от мислите ми .
- Много си разсеян днес. - каза ми Найл видимо притеснен.
Аз нищо не казах. Стоях и го гледах.
- Аз ще отида при Аш , ти бъди двойка с него. - той ме познаваше толкова добре.
- Не, не искам. Ще е странно.
- Това е перфектния повод да поговориш с него. Тръгвай !
Знаех, че е прав, затова не протестирах много. Аш отиде при Найл, а аз при Хари.
Той се държеше сякаш нищо не се е случило и просто ми подаде топката. Вместо да я отблъсна я хванах. Не се разменихме, за да играя с него. Исках да си поговорим.
-Какво? - сопна се той, видимо раздразнен.
-Нищо. Просто се чудех защо отказваш да говориш с мен.
- Нямам какво да ти кажа ...
Да. Гласа му беше същия.
- Със всички ли си толкова груб или аз съм специален случай - казах му с усмивка, надявайки се да ми отвърне. Не го направи.
YOU ARE READING
Little Black Dream
FanfictionЛуи Томлинсън е 17 годишно момче от Лондон. Уверен е в себе си, има си красиво гадже и куп приятели. Преди 5 години претърпява самолетна катастрофа. Оцелява по чудо, но изпада в три месечна кома. От тогава насам сънува един и същ сън.Сън, от ко...
