Станах в 7:00 . Изкъпах се и се приготвих по -бързо от обикновено. Не исках да закъснявам, за това тръгнах веднага. Когато излязох, видях Хари на няколко крачки напред по тротоара , напът към училище. Щях да го срещам често и не знаех как да се чувствам за това. Щеше да е много по-лесно ако не се държеше толкова студено. Но няма да се откажа. Той не е случаен. Ще направя каквото трябва.
Настигнах го и направих опит да го заговоря.
- Добро утро! - поздравих го с усмивка
- Какво искаш? - той не спря да върви.
- Да можем да разговаряме нормално. Много ли е ?
- Приятелите ли ти свършиха , че преследваш мен.- започваше да забързва крачката си. Опитваше се да избяга. Няма да стане.
- Ти си различен.
- Не съм.
- Да, си. Поне ще ми позволиш ли да ти кажа защо ?- тона ми загрубяваше.
Ако му кажех истината, рискувах да прозвуча като пълен идиот и да го отблъсна още повече. Знаех , че ще стане така , но беше редно да знае .
Той най-накрая спря да върви и ме погледна гневно, какво обикновено ме гледаше.
- Имаш една минута. Не искам да зякъснявам за първия час.
- Преди 5 години претърпях самолетна катастрофа . Оцелях по чудо, но три месеца бях в кома . От както се събудих, те сънувам всяка нощ. - говорих екстремно бързо. Дори не бях сигурен дали разбира какво казвам .
- Сериозно ли ? Сериозно ли мислиш, че с тази глупост ще ме залъжеш ?
Какво? Не очаквах това . Всъщност, очаквах го.
- Не те лъжа. За какво ми е?
- Няма значение. Припознаваш се. Остави ме на мира. - той продължи да върви.
Искаше ми се да му кажа нещо, което да го вкара в пътя. Нямах идея какво ще е , затова казвах всичко, що ми дойде на ум
- Знам, че ти е трудно. - той отново спря да върви .
- Какво знаеш ти ? - погледа му беше пълен с отвърщение.
- Моя баща също ни напусна като бях малък. Можех да говоря само с деца на моята възраст. Имах чувството, че само те ме разбират. Бях твърде малък . Ти намираш упора у сестра си . Но вече си голям. Време ти е да пораснеш и да се социализираш - говорех му, сякаш му се карам. Той ме гледаше объркано.
YOU ARE READING
Little Black Dream
FanfictionЛуи Томлинсън е 17 годишно момче от Лондон. Уверен е в себе си, има си красиво гадже и куп приятели. Преди 5 години претърпява самолетна катастрофа. Оцелява по чудо, но изпада в три месечна кома. От тогава насам сънува един и същ сън.Сън, от ко...
