Както си стояхме сгушени на дивана , гледайки телевизия , стана време да тръгвам за скапаните гости.
- Хари , 7:30 е . Няма ли да отиваш ? - Луи ме подкани.
Бяхме в толкова комфортна поза . Бях седнал между крака му и се бях облегнал на гърдите му , докато той ме гушка изотзад . Бяхме си качили краката на малката масичка пред дивана .
- Не искам да тръгвам , толкова ми е удобно тук .
- После нали пак ще дойдеш ? Мама и Лоти няма да се прибират тази вечер . Сами сме и може да си поиграем малко , по-късно вечерта. - гласът му беше много тих и предизвикателен .
- Как да си поиграем ? - направих се на не разбрал и станах прав .
Той също се изправи .
- Знаеш как .. - гласът му продължаваше да бъде много предизвикателен .
Дойде да ме целуне , но този път докато го правише , стисна задника ми , нещо като намек за какво си мисли .
Боже , вече нямам търпение да се върна .
Когато се прибрах , майка ми щеше да се пръсне от щастие .
- Благодаря ти , че дойде след всичко , което ти казах . - започна да се разкайва.
Очаквах го .
- Да , да . Добре .
- Джон ще дойде всеки момент . Ако искаш отиди в кухнята да помогнеш на Джема .
Беше облякла някаква официална рокля , имаше и прическа и грим . Не помня кога за последно съм виждал майка си така.
Не отидох в кухнята .
Отидох направо в хола .
Всичко беше наредено сякаш чакаме президента .
За кого толкова се престарава ? Свещи ? Префърцунени салфетки , нови чаши , чинии и прибори ?
Навсякъде мирише на скъпи ароматни свещи и цветя.
Докато стоях и оглеждах какво става не бях усетил майка да влиза в стаята .
- Няма ли да се преоблечеш ? - леко се стреснах щом ме попита .
Какво , сега и костюм ли ще ме накара да облека ?
YOU ARE READING
Little Black Dream
FanfictionЛуи Томлинсън е 17 годишно момче от Лондон. Уверен е в себе си, има си красиво гадже и куп приятели. Преди 5 години претърпява самолетна катастрофа. Оцелява по чудо, но изпада в три месечна кома. От тогава насам сънува един и същ сън.Сън, от ко...
