Little Black Dream

Глава 4

На вратата се позвъня . Събудих се , мислейки , че е през ноща . Всъщтност беше 7:30 вечерта . На врата отново се позвъня и аз реших да отворя,  но когато стигнах видях , че майка ми ме е изпреварила . На врата стоеше жена на средна възраст с черна коса и сладкиш в ръце.

- Нанесохме се днес и реших да поздравя новите си съседи. - каза жената,  подавайки сладкиша на майка ми .

- Нямаше нужда . Благодаря ви!

- Наричай ме Ан.

- Заповядай Ан. - майка ми покани жената.

- Апартамента ви е огромен. - каза жената оглеждайки наоколо .

Мама направи кафе и разряза сладкиша. Седнах с тях на масата , след като и аз поздравих новата си съседка.

- Е , къде е апартамента ви  ?  - казах,  за да разчупя неловкото мълчание.

- Нанесохме се в кооперацията отсреща.

В квартала ни блоковете бяха малки. Имаше най-много три апартамента на коооерация. Предполагам, че е отишла да поздрави всички наоколо.

- Нанесохме ? Със семейството ви предполагам  ?  - продължих с въпросите .

- Имам син и дъщеря. Мъжът ми ни напусна.

- О. - веднага съжелих, че попитах

- Синът ми беше много привързан към него и много се промени откакто го няма . Спря да общува . Сестра му му е единствената опора .

Този разговор ставаше прекалено личен .

Ан и мама си говориха дълго,  а аз просто стоях и слушах . Вече беше напълно тъмно и жената реши да си тръгва.

- Извинявам се , че ви се натресох.

- Няма проблем,  беше ми много приятно .  - усмихна се мама . Ако се нуждаете от нещо, обадете се  - каза жената и остави телефонния си номер.

-Стана тъмно. Луи , ще изпратиш ли госпожата до тях. -  попита мама.

- Разбира се .

- Не,  няма нужда . Живея на няколко крачки .

- Няма проблем . Красива дама като вас не бива да се разхожда сама посред вечер. - казах , изненадвайки се от избора ми на думи .

-Толкова си мил . Добре тогава.  - съгласи се Ан и излязохме от апартамента .

- Трябва някой път да се запозная със сина ви.