Ужасната ми аларма зазвъня в 6:30 и аз бях принуден да стана , колкото и да не исках . Възможно най-лениво си измих зъбите и облякох някакви дрехи от гардероба . Ще ми се да мога да спя още час или 8 .
Стана време да изляза . Хари го нямаше , но след минута две се появи в кофти настроение .
- Какво има ? - попитах го , забелязвайки намръщената му физиономия .
- Нищо . - отговори и продължи да се цупи .
- Ако беше нищо нямаше да се цупиш . - той тръгна да върви , a аз го последвах .
- Не се цупя - каза отново нацупен .
- Хари ! - казах и препречих пътя му . - Няма да продължим ако не ми кажеш .
- Скарахме се вкъщи . Това е .
- За какво ?
- Нищо важно .
- Кажи ми . - заповядах му , а той въздиша
- Ще се ядосаш .
- Защото избяга ли ?
- Да . - продължихме да вървим .
- Какво стана ? - попитах вече по-спокойно
- Прибрах се в неподходящ момент . Мама беше станала да си пие лекарството и ме хвана точно като влизах .
- Какво ти каза ?
- Разкрещя ми се , какво може . Не , че ми пука . - говореше спокойно . - Това , което ме притеснява е , че Джема като разбере ще е много разочарована .
- Става ли да говоря с нея ?
- Защо? Какво ще и кажеш ?
- Ще разпределя вината между двамата . Иначе ще го отнесеш само ти .
- Ти нямаш абсолютно нищо общо с моята некомпетентност . Нямаш вина , че да я поемаш .
- Да , но ..
- Имай ми доверие , Луи . Мога да се справя и сам .
- Както кажеш . Но моля те не ме поставяй в такава ситуация отново .
- Добре де . Сханах , че сгреших . Да забравим.
Най-накрая стигнахме до училище . Нямахме време да се спрем в кафене или закусвалня , защото се влачехме като стари костенурки . Бяхме точно на прага на стаята .
YOU ARE READING
Little Black Dream
FanfictionЛуи Томлинсън е 17 годишно момче от Лондон. Уверен е в себе си, има си красиво гадже и куп приятели. Преди 5 години претърпява самолетна катастрофа. Оцелява по чудо, но изпада в три месечна кома. От тогава насам сънува един и същ сън.Сън, от ко...
