Ето . Сега и ме остави . Знам , че аз го накарах , но не очаквах да се съгласи . Мислех , че поне ще се опита да се извини или нещо такова . Не , че е длъжен , просто това потвърди съмненията ми , че го подлудявам.
Гледна точка на Луи
Да , може би не трябваше да се държа така с Хари , но бях много изнервен . Не на него , но си го изкарах на него . Нищо толкова не му казах . Веднага започна да се цупи , да прави циркове и да ме кара да се чувствам виновен така демонстративно . Не бил търсил внимание .. да бе . Обичам го , но и аз съм човек с нерви . Ще му се извиня по-късно и ще се сдобрим . Исках да му покажа , че не може да ми се качва на главата за най-малкото нещо . Не звучи добре , но няма какво да се лъжем.
Реших да отида до тях , за да се разберем очи в очи , но той ми обърна гръб .. буквално. Добре , че беше майка му да ми отвори иначе той сам никога нямаше да го направи . Да , не искам да се караме , но ми омръзна да ходя по тръни , опитвайки се да не кажа нещо грешно . И той трябва да разбере , че е необходимо да прави компромиси понякога .
Прибрах се , легнах на дивана в хола и се загледах в телевизора
Гледна точка на Хари
Всичко ми се струва грешно . Намразвам се все повече . Иска ми се да има начин са спра да чувствам каквото и да било .
Сетих се .
Побързах да отида до якето си и изкарах наполовина пълната кутия с цигари , която Рой ми беше дал . Нямах запалка , нито можех да запля у нас , затова се облякох добре и излязох навън .
Отидох до близкия магазин да си взема запалка .
Нямах представа къде мога да отида , за да не ме види никой . Обикалях из уличките на квартала и реших да се спра зад един блок . Седнах на един ръб , надавайки се да съм се скрил достатъчно добре . Цигарения дим ме накара да се закашлям , миризмата също започна леко да ме задушава , но в последствие свикнах . Бях се облегнал назад на ледено студената стена . Отдадох се напълно на прегрешението си . Умът ми сякаш се изнасяше заедно с дима . Лошите емоции още си бяхa там , но лека полека спираше да ми пука за каквото и да било .
Изпуших една , после още една .. и още една . Можех да продължа , но не исках да ми свършват . Бях загубил представа за времето , но явно бях прекарал доста там , защото започваше да се стъмва . Зима е , нормално е да се стъмва рано . Изобщо не исках да се прибирам . Беше ми добре сам , с цигарения дим и студената стена . Кой знае колко съм се омирисал . Не искам някой да разбира какво съм правил . Но нямах сили да мисля за това . Просто се надигнах лениво и се запътих да се прибирам .
YOU ARE READING
Little Black Dream
FanfictionЛуи Томлинсън е 17 годишно момче от Лондон. Уверен е в себе си, има си красиво гадже и куп приятели. Преди 5 години претърпява самолетна катастрофа. Оцелява по чудо, но изпада в три месечна кома. От тогава насам сънува един и същ сън.Сън, от ко...
